Онзи не помръдна.
– За бога, човече, Роди е вътре!
– Не искам да го виждам. Това е все едно да оскверним гроб.
Фин поклати глава и се залови отново с вратата, като този път опря крака във фюзелажа от двете ѝ страни и дръпна с всичка сила. Тя неочаквано поддаде със силен, стържещ звук и той се просна по гръб върху крилото. В кабината за първи път от седемнайсет години проникна слънчева светлина. Фин се изправи отново на колене и се улови за рамката на вратата, за да надникне във вътрешността. Зад себе си чу как Уистлър също се изкатерва върху крилото, но не се обърна. Гледката, разкрила се пред него, бе шокираща, а обонянието му бе блъснато от воня, наподобяваща изгнила риба.
Върху арматурното табло под предното стъкло се редяха множество индикатори и контролни уреди, чиито стъкла бяха помътнели, а белите им циферблати – обезцветени от тинята и водата. Мястото за пътника или втория пилот бе празно. Между седалките черният, син и червен цвят на ръчките за дросела и горивната смес още личеше. Те бяха дръпнати назад, в изходна позиция. Откъм далечната страна на кабината, в пилотското кресло, бяха пристегнати с колани останките на човешка фигура. Времето, водата и бактериите бяха изяли цялата плът и скелетът се крепеше единствено от избледнелите останки на твърди свръзки и сухожилия, консервирани поради ниската температура на водата. Коженото яке бе относително непокътнато. Джинсите, макар и лишени от цвят, също бяха оцелели. Същото важеше и за маратонките, макар гумата на подметките да се бе раздула, отделяйки ги от онова, което бе останало от стъпалата на собственика им.
Ларинксът, ушите и носът бяха изгубили структурата си и черепът се виждаше ясно, с няколко кичура коса, още крепящи се върху тъканта на скалпа.
Всичко това бе достатъчно шокиращо за двамата стари приятели, които помнеха Роди млад, талантлив, вечно неспокоен, с буйни руси къдрици. Но онова, което ги ужаси най-много, бяха жестоките поражения, нанесени върху дясната страна на главата. Половината челюст липсваше, излагайки на показ ред пожълтели, изпочупени зъби. Скулата и горната част на черепа също бяха раздробени до неузнаваемост.
– Мили боже! – Шепотът на Уистлър, долетял изотзад, прозвуча на Фин почти като светотатство. Беше му нужна около секунда, за да възприеме разкрилата се сцена, след което неволно отскочи назад, удряйки тила си в рамото на своя спътник. Захлопна вратата и приседна безсилно, опрял гръб върху нея. Уистлър клечеше срещу него и го гледаше с широко разтворени очи.
– Прав беше – каза Фин. – Не биваше да отваряме.
Лицето на другия бе толкова пребледняло, че по него личаха дребни белези, които не му бяха правили впечатление преди. Навярно спомен от дребна шарка, прекарана в детството.
– Но не защото оскверняваме гроб.
– А защо?
– Защото нарушаваме местопрестъпление.
За миг тъмните очи на Уистлър се вторачиха в него, замъглени от объркване. После той се обърна, свлече се от крилото и започна да си проправя път през камъните и тинята обратно към брега.
– Уистлър! – извика подир него Фин, но едрият мъж дори не забави крачка и нито веднъж не погледна назад.
Втора глава
Фин седеше в кабинета на Гън, загледан в разхвърляните книжа, отрупали като преспи от навят сняг бюрото на сержанта. Отвън, по Чърч Стрийт, от време на време избръмчаваше кола и дори от това разстояние се чуваха крясъците на чайките, кръжащи над траулерите в пристанището. Гледката през прозореца се препречваше от унилите фасади и стръмните покриви на къщите и той отиде по-близо до него, за да разшири кръгозора си. Месарницата „Маклауд & Маклауд“ – просто съвпадение на фамилиите, без роднинска връзка с него самия. Благотворителният магазин „Блайтсуд Кеър“ на ъгъла, с ръчно изписаната табела на витрината, гласяща „Не приемаме предмети, останали от други кампании“. Индийският ресторант „Бангла Спайс“ и заведението за тайландска храна. Хора, дошли от противоположния край на света.
Животът за другите продължаваше да тече така, сякаш нищо не се е случило. Докато за Фин откриването на останките на Роди в самолета на дъното на езерото бе преобърнало всички спомени с главата надолу, бе променило завинаги понятията му за миналото.
– Теорията на твоя приятел Уистлър за тресавищното приплъзване май ще се окаже вярна.
Фин се обърна и видя Гън да влиза със сноп листа в ръка. Кръглото му лице с леко оплешивяващо чело бе гладко избръснато, а розовата кожа на бузите му лъхаше на силен одеколон.
– Да, той знае доста неща – отвърна, като мислено се зачуди колко ли от тези неща Уистлър е премълчал.