– Аз също – успя да си придаде ироничен тон Фин.
– Не биваше да го правя.
– Не, не биваше.
Уистлър се ухили отново, а очите му присветнаха дяволито.
– Вместо това трябваше да убия онова шибано копеле, Джейми Улдридж. Но нищо, има време и за него.
За първи път, откакто бе дошъл в съзнание, Фин почувства как треперенето му започва полека да утихва. А щом и камъните бяха подпъхнати под одеялата, по тялото му се разля още благодатна топлина. Уистлър имаше право. Той бе един проклет глупак.
Събуди го грохот, толкова силен, сякаш идваше краят на света. Земята под него бе оживяла и цялата планина се тресеше. От другата страна на огъня Уистлър бе приседнал и в очите му се четяха объркване и страх. Фин се надигна рязко, като едва не си пукна черепа в ниския каменен таван.
– Какво става, по дяволите?
Шумът се усилваше, надделявайки над воя на бурята отвън. Уистлър постави длан върху скалата над себе си, като че ли се боеше, че таванът може да се срине и да ги затрупа.
– Нямам представа – рече едва чуто.
– Май е земетресение.
– Да, на такова прилича, но няма начин да е толкова силно.
А клатенето, вместо да престане, ставаше още по-неистово.
– Мили боже! – Вече и двете ръце на Уистлър бяха залепени за тавана, като на Самсон, който, вместо да разруши храма, се мъчи да го удържи.
Последваха безкрайни секунди, през които, макар и никой да не го изрече на глас, и двамата се бояха, че ще умрат, без дори да знаят от какво. Накрая, също толкова внезапно, колкото бе започнал, грохотът престана, отстъпвайки място на звуците на вятъра и дъжда.
Няколко минути те се гледаха в мълчание. Не смееха да повярват, че всичко е приключило и няма всеки миг да започне отново.
– Ще отида да погледна – рече Уистлър, като запълзя на четири крака към изхода. Той отмести големия плосък камък, препречващ отвора, и Фин усети хладен повей, който пръсна искри от огъня и разпали по-силно тлеещата жар. След около минута Уистлър се появи отново, напълно прогизнал. Косата му падаше на мокри кичури върху необичайно бледото лице.
– Е? – попита тревожно изпод одеялата Фин.
Но приятелят му само седна отново на мястото си и поклати глава.
– Не се вижда нищо. Тъмно е като в рог. Ще трябва да изчакаме до сутринта.
– Кое време е сега?
– Минава два сутринта. Остават около четири часа до изгрева.
Фин се отпусна по гръб, все още напрегнат и очакващ тресенето да се поднови. Но единствените звуци бяха тези на бурята, нападаща в безсилна ярост малкото им убежище. Дългата лятна суша определено бе приключила.
Следващото му пробуждане бе призори, когато откри Уистлър стъпил върху скалния перваз, огрян от странната розова светлина, да съзерцава изчезналото езеро и самолета на Роди, кацнал на дъното му.
Осемнайсета глава
Джейми пъхна дълбоко ръце в джобовете на марковото си спортно яке и издаде брадичка напред.
– Е?
– Нищо не се случи – отвърна Фин.
Иззад рамото на младия господар на имението Кени го наблюдаваше скептично.
– Нищо?
– Нищо особено. Уистлър ме чакаше горе при езерото. Извини се за предната вечер. Поговорихме за старите времена и потърсихме убежище от бурята.
Недоверието на Джейми вече стана очевидно.
– Самолетът е бил открит доста надалеч от Тахавал.
Фин подмина репликата.
– За какво всъщност го търсиш?
– Не че е твоя работа, Маклауд, но искам да му връча известие за изселване от имота. Реших да го направя сам, вместо да пращам съдия-изпълнител.
Фин усети как кръвта му кипва и хвърли поглед към Кени.
– И си довел подкрепление в случай, че ти срита отново задника?
– Не съм сигурен, че ми допада тонът ти.
– А аз не съм сигурен, че искам да работя за някой, способен да изхвърли човек от собствения му дом.
– Той не е негов – наежи се Джейми. – Нито земята, нито къщата. Баща му е прехвърлил правата на моя баща много отдавна, срещу суха пара за пиене. Проверих всичко в регистрите. А от миналия век насам не е плащано нито пени от дължимия наем.
– Голям наем, няма що – изпуфтя Фин. – Бас държа, че цялата сума не надхвърля няколкостотин паунда. Далеч по-малко от стойността на онези шахматни фигури. – Той посочи с палец къщата зад гърба си. – Уистлър имаше право, че не можеш да стъпиш и на малкия пръст на баща си. Между тях двамата е имало договорка. А ти си просто едно отмъстително копеле.