– А аз си мислех, че ме стискаш толкова силно от страст.
– Нищо чудно и така да е било – погледна ме закачливо тя.
– Как пък не!
Ръката ѝ сега лежеше върху облегалката на дивана зад мен, а пръстите ѝ разсеяно рошеха къдриците ми. Чувствах се неловко.
– Ти ме харесваше някога, нали, Фин?
– Някога, да.
– Но вече не?
Само свих рамене.
– Какво се случи?
Обърнах се, за да я погледна.
– Опознах те, Мейрид.
Изражението ѝ отведнъж се промени, сякаш невидима светлина угасна в очите ѝ. Тя свали ръка от облегалката и приседна на самия ръб на дивана, сключила пръсти в скута си. Вече не можех да видя лицето ѝ.
– Това май е най-обидното нещо, което някога са ми казвали.
Гласът ѝ съвсем леко потреперваше.
У мен се надигна кухо, неприятно усещане. Нямах за цел да я нараня, но все пак това бе някаква отплата за всички години на младежки блянове и разочарования, когато тя бе извличала наслада – или поне така ми се струваше – да си играе с моята слабост. А може би всичко е било просто плод на собственото ми въображение?
– Никой не ме познава – каза тя. – Не и наистина.
– Уистлър не мислеше така. Веднъж ми каза, че си дълбоко неуверена. И се опитваш да бъдеш нещо, което не си.
Тя се извърна изненадано. По бузите ѝ блестяха дири от мълчаливи сълзи, но аз все още не бях убеден дали не играе поредната роля.
– Уистлър го е казал?
– Той беше влюбен в теб, Мейрид. И вероятно продължава да е. Според мен това бе причината да се откаже от Глазгоу. Искал е да се откъсне от източника на болката.
Тя за кратко доби отнесен вид, после докосна коляното ми.
– Отведи ме у дома, Фин. Моля те.
Излизането ни не направи впечатление на никого, но аз забелязах как Мейрид хвърля поглед през рамо към отворените френски прозорци на зимната градина. Там Роди продължаваше да лудува гол в басейна, заедно с Кейтлин. Не се притеснявах твърде как ще се приберат останалите. Вече бяха достатъчно богати, за да си позволят такси. Също, бях гузен заради думите си към Мейрид. Едно е да си мислиш нещо, а съвсем друго – да го кажеш на глас и с лека ръка да причиниш болка.
Шофирах мълчаливо през още тъмните, мокри улици, отразяващи светлината на лампите. Подминахме безкрайните жилищни квартали на южните предградия и излязохме на Пейсли Роуд. Мейрид бе купила мансарден апартамент в една реконструирана викторианска сграда, бивш склад за текстил. Беше построена под формата на триъгълник, в чийто източен ъгъл стоеше скулптура на ангел, гледащ към града. Наричаше се Ейнджъл Билдинг и това винаги ми се струваше напълно уместно име за място, където живее Мейрид.
Щом влязохме, тя не си направи труда да пали осветлението. По цялата дължина на стените имаше прозорци и просторното помещение, обединяващо дневна и кухня, тънеше в предутринен сумрак. В дъното една врата водеше към спалнята ѝ.
– Само ще се преоблека – каза тя. – Вземи си нещо за пиене. – Токчетата ѝ изтракаха по излъсканото дюшеме и тя се упъти нататък. През отворената врата се виждаше леглото, а зад него – голям сводест прозорец, с гледка към разпрострелия се в ниското град. Аз не помръднах. Нямах желание за питие. Мейрид се обърна, очертана на фона на града, и дълго остана неподвижно, вперила поглед в мен. После повдигна ръка и една подир друга свали презрамките от раменете си. Черната рокля с копринено шумолене се свлече на пода. Под нея не носеше никакво бельо.
Гърлото ми се сви и всички сдържани емоции от тийнейджърските ми години се върнаха с пълна сила. Тя бе тук, предметът на моите фантазии, застанала гола пред мен, предлагаща се по начин, по който никоя жена не ми се е предлагала преди или след това. Докато стигна до нея, вече бях свалил тениската си, а след няколко секунди смъкнах и джинсите. Застанахме прави на сантиметри един срещу друг, споделяйки голотата си, вслушани в дишането си в тъмното. Знаех, че докосна ли я, няма да има връщане назад. Все едно отварях бент, в чиито води ми бе съдено да се удавя.
Протегнах длан и я поставих върху тила ѝ, усещайки меката къса коса, формата на нейния череп. Притеглих я към себе си и от мига, в който устните ни се докоснаха, бях изгубен. Телата ни се сляха и аз, набъбнал от страст, притиснах твърдостта си в нейния корем, докато се свличахме като в забавен кадър върху леглото. Кожата ѝ бе снежнобяла, открояваща се върху гладко изпънатите чаршафи от черен сатен. Най-сетне бяхме заедно. Но както винаги, при нейни условия.
Това продължи към три месеца. Връзка, основана изцяло върху секса. Нямаше вечери на свещи, нито романтични излияния. Нямаше държане за ръце или клетви във вечна вярност. Само похот.