– Имаш ли някаква представа кой стои зад това?
Кени поклати глава.
– Ако имах, щях лично да им счупя ръцете. Трябва да ги хванем на местопрестъплението. Джейми пое имота, след като баща му получи инсулт през пролетта, и е готов на всякакви мерки, за да се справи с тях. Което е и причината да бъдеш тук. – В тона му отново пролича зле прикрито неодобрение. – Но на твое място щях да започна полека. За начало бих си избрал някоя по-лесна мишена.
– Какво имаш предвид? – смръщи се Фин.
– Уистлър.
– Джон Ангъс?
Изумлението на събеседника му почти върна усмивката на Кени.
– Същият – рече той с игрива искрица в очите. – По-голям идиот от него трудно ще намериш.
Фин не бе виждал Уистлър от заминаването си от острова, но добре помнеше, че в гимназията „Никълсън“ той бе най-умното момче от неговия випуск, а може би и от всеки друг випуск. С коефициент на интелигентност далеч над своите връстници, можеше да влезе във всеки университет, който си избере, и все пак, единствен от всички, предпочете да остане у дома.
– Уистлър е замесен с бракониерите?
– Не, за бога! – изсмя се Кени. – Уистлър Макаскил не се интересува от пари. И все пак от години обикаля да лови сърни, планински зайци, сьомга, пъстърва. Сещаш се, за собствена консумация. Лично аз нямам нищо против и се правех, че не забелязвам, но Джейми... Джейми има други идеи.
– Звучи ми като чиста загуба на време – поклати глава Фин.
– Може и така да е. И все пак Уистлър здраво полази по нервите на шефа.
– Как?
– Ами преди няколко седмици Джейми го заварил да лови риба на Лох Рангават. Посред бял ден, сякаш му е бащиния. Питал го какво си мисли, че прави, а в отговор получил един куп ругатни, че и ритник в задника, когато се опитал да го спре. – Кени се ухили. – Честно казано, ще ми се да съм бил там, за да видя. Лошата новина е, че Уистлър също е негов арендатор и сега Джейми само търси повод да го прогони от имота му.
– Мисля, че ще му е малко трудно, защото местните арендатори са защитени от закона.
– Не и ако не си плащат наема. А той не го е правил от години. Старият сър Джон не даваше пет пари, но за Джейми това е идеално основание да се заяде. А тъй като притежава дори къщата, в която живее Уистлър... – Кени подсмръкна, изхрачи се и се изплю на вятъра. – Впрочем зарежи, Фин. Знам, че двамата винаги сте били приятели. Вероятно ще е най-добре просто да поговориш с него. Тогава ще можем да се заловим с истинската работа.
III
Парцелът на Уистлър се намираше край пътя, недалеч от гробището на Ардройл – стръмна ивица земя, водеща до възстановената „черна“ къща, с гледка към дюните и обширната ивица на плажа Уиг отвъд. Върху ниската част на хълма пасяха няколко овце, а по-близо до самата постройка имаше „мързеливи лехи“ с картофи – бразди обърната пръст, наторени с пласт водорасли, събрани от крайбрежните скали и завлечени нагоре по склона.
Фин често бе идвал тук като тийнейджър, за да седи с Уистлър, криейки се от господин Макаскил, да пуши и да говори за момичета. Тогава бе приемал великолепната гледка като нещо, разбиращо се от само себе си. Едва годините живот в града го бяха научили какви късметлии са били да я имат.
Но мястото се бе променило. Старият, ръждив ламаринен покрив бе изчезнал, заменен от нещо като пласт тръстика, върху който откъм южната страна абсурдно се мъдреха слънчеви панели. Цялата конструкция бе защитена срещу атлантическите ветрове от рибарска мрежа, просната отгоре и удържана на мястото си от тежки камъни, провесени с дебели въжета отстрани. Всичко бе като връщане назад във времето.
Ръждивите останки на четири возила, сред които и един трактор, се въргаляха наоколо като скелети на отдавна умрели животни. Край западната стена имаше купчина от чимове торф за горене, красиво наредени под формата на рибя кост, а пет метра над нея се извисяваха бързо въртящите се перки на две самоделни вятърни турбини.
Фин паркира край пътя и се заизкачва нагоре по хълма. Пред къщата не се виждаше автомобил. Той почука на вратата и след като отвътре не се обади никой, повдигна резето и отвори. Посрещна го сумрак – традиционно малките прозорци пропускаха само оскъдна светлина. Щом очите му попривикнаха, видя, че мястото е в пълен безпорядък. Имаше диван и две кресла, мръсни и протрити, с подаващ се през продънената тапицерия пълнеж. Маса, отрупана с инструменти и дървени стърготини, посипали се от нея върху пода. Покрай едната стена бяха наредени резбовани копия на шахматните фигури от остров Луис, десетина пъти по-големи от оригиналите.