Мина близо половин час, преди да се появи следващият посетител. Този път бе униформен полицай, който застана на прага и огледа затворника със сдържано любопитство.
– Главният инспектор ви очаква, господин Маклауд.
Фин кимна и бавно се изправи на крака.
Стаята за разпити имаше тесен прозорец, гледащ към нещо като паркинг или вътрешен двор. Макей и детектив Уилсън стояха прави край дървена маса. Зад тях имаше два стола, а от другата страна на масата – още един. След като го въведе, полицаят затвори вратата и застана със скръстени ръце пред нея. Макей покани с жест Фин да седне.
Той беше висок, слаб като невестулка мъж, с рядка коса, намазана с гел и прилепена на дълги кичури през темето, за да прикрие плешивостта му. Фин открай време изпитваше недоверие към хора, способни на такава самозаблуда. Беше гладко избръснат, а кожата на бузите му, явно свръхчувствителна, бе леко възпалена и порозовяла. Дългият му врат се отличаваше с изпъкнала адамова ябълка, подскачаща зад възшироката яка на ризата. Докато сядаше, протегна дълъг кокалест пръст и натисна копчето за запис на диктофона, поставен на масата редом с бежова папка.
Детектив Уилсън, от своя страна, бе дребен на ръст и почти чезнеше пред величието на своя началник, сведен до ролята на обикновен наблюдател. Нито Фин, нито Макей му обръщаха някакво внимание.
Със силен инвърнески акцент Макей оповести за протокола датата и часа, както и имената на присъстващите. Сетне се облакъти на масата и попита:
– Може би ще споделите с нас, господин Маклауд, защо убихте Джон Ангъс Макаскил?
Фин впери очи в неговите и ги задържа, докато другият не започна да се чувства неудобно. Макей навярно знаеше, че задържаният също е достигнал неговия полицейски чин, преди да подаде оставката си, така че помежду им имаше елемент на съперничество, граничещ с откровена враждебност.
– Нека изясним нещо от самото начало, инспекторе – отвърна. – Аз не съм убил Джон Ангъс Макаскил. – Дори изговарянето на тези думи го накара отново да изпита болката от загубата на приятеля си. Всеки път щом я споменеше на глас, тя ставаше още по-реална.
– Слушам ви.
– Джон Ангъс и аз сме в добри приятелски отношения още от завършването на гимназията „Никълсън“ тук, в Сторноуей, преди повече от двайсет години.
– Не толкова приятелски, ако се съди по думите на свидетелите, с които разговаряхме – изгледа го замислено Макей. – Според тях двамата сте се сбили в бара на Суайнавал Лодж преди малко повече от седмица. Починалият ви е ударил и е имало размяна на заплахи. – Той разтвори бежовата папка. – Едва онзи ден са ви видели отново да се карате, пред сградата на съда. Тогава той ви е съборил на улицата.
– Може би ако поне за малко спрете да търсите мотиви и обърнете внимание на фактите... – Фин видя как адамовата ябълка на събеседника му се плъзва нагоре-надолу, преглъщайки раздразнението от неговия тон.
– Продължете.
– Вчера сутринта отидох да посетя Джон Ангъс в дома му в Уиг и го заварих да лежи в безсъзнание на пода. Следите от борба бяха очевидни. Имаше преобърнати мебели и навсякъде бяха пръснати парчета от счупени съдове. Коленичих да проверя пулса му и установих, че е още жив. Тогава усетих, че някой приближава иззад мен. Не помня нищо по-нататък до момента, в който дойдох в съзнание и видях пощальона до себе си.
Той направи пауза, без да откъсва взор от инспектора.
– Уистлър имаше нараняване в тила. На пода около главата му се беше събрала локва кръв. Лицето му бе натъртено, а устната – цепната и кървяща. Кокалчетата на дясната му ръка бяха подути и охлузени. Сигурен съм, че тези, както и други травми, са описани в доклада от аутопсията. Също толкова сигурен съм, че според заключението на патоанатома той е участвал в жестока схватка.
– Уликите безспорно го потвърждават – съгласи се Макей.
Фин се изправи. Униформеният полицай веднага застана нащрек и се оттласна от вратата, на която се облягаше.
– Къде, по дяволите, смятате, че отивате? – попита водещият разпита.
– Не отивам никъде, инспекторе. – Фин разкопча ризата си, съблече я и пред удивените погледи на присъстващите я окачи на облегалката на стола. – Ако желаете, повикайте лекар да ме прегледа. – Той протегна ръце, за да покаже кокалчетата на юмруците си. – Но не смятам, че ще откриете и една драскотина или охлузване по тялото ми, които да свидетелстват за участието ми в такъв побой. Уистлър Макаскил беше едър мъж и несъмнено ще е оставил сериозни поражения по онзи, който го е убил. Но както сами можете да се убедите, това не съм аз.