Роди се появи откъм кухнята, понесъл поднос с напитки. Високи чаши с червена газирана течност и подрънкващи кубчета лед. Фин се оттласна от парапета и прекоси терасата към сенчестия навес. Придърпа един стол и седна срещу Мейрид, докато Роди сервираше питиетата, придружени от дървена купа с печени ядки.
– След малко ще забъркам и нещо за хапване. Какво ще кажете за паеля? Много испанско, но скаридите вероятно пристигат директно от Сторноуей. – Той се ухили. – Е, Slàinte.7
Беше странно да се чуе келтската наздравица, изречена на място толкова далеч от дома, сред климат и култура, така чужди на нейния произход.
– Освежаващо, а? – каза Роди, след като отпи дълга глътка. Испанците го наричат „тинто де верано“. Буквално, лятно вино. Червено вино, разредено със сладка газирана лимонада. Обожавам го. – Той надигна отново чашата. – Чувам, че в Уиг отново имало дестилерия, край река Джарг. Добро уиски ли правят?
– Бива го – отвърна Фин, като едва докосна своето питие и фиксира другия с очи.
– Кой уби Уистлър, Роди?
Светлината в погледа на Роди помръкна така внезапно, сякаш някой бе угасил лампа, а челото му се проряза от дълбока бръчка.
– Не знам. Но бих искал да ми падне в ръцете.
– Доколкото си спомням, между вас двамата не цареше особена любов. Заради чувствата ви към една и съща млада дама.
Мейрид присви устни, но не каза нищо, а Роди поклати глава.
– Вярно е, с него сме имали своите различия през годините. Уистлър се скарваше с всекиго в един или друг момент, но аз винаги съм го смятал за един от най-добрите си приятели. Той беше по характер като някакво голямо куче. Може и да те ръфне понякога, но никога не спира да те обича.
На Фин му хрумна, че не би могъл да опише Уистлър по-добре с толкова малко думи.
– Задължен съм му повече, отколкото светът някога ще узнае – продължи Роди, като разклати замислено газираното съдържание на чашата си.
– Във връзка с... твоята „смърт“?
– Именно.
– Разкажи ми.
Роди погледна към Мейрид, колкото да покаже, че осъзнава неодобрението ѝ, но няма да се съобрази с него. После си пое дълбоко дъх.
– Предполагам, че ще е най-добре да започна от началото.
– Сигурно си прав, след като всички знаем края – отбеляза Фин.
7 Наздраве (шотландски келтски). – Б. пр.
Роди се облегна назад, бръкна в джоба на ризата си и извади кутия пурети. Запали една и известно време я пуфка мълчаливо. Около главата му се насъбраха синкави ленти дим, разпръсващи се бавно в застиналата жега на следобеда.
– Сигурно помниш момичето, с което ходех през втората година в Глазгоу. Кейтлин. Онази, чиито родители притежаваха тузарската къща в Полъкшийлдс.
Фин кимна. Спомняше си добре русата красавица, с която Роди се къпеше гол в басейна, докато той самият се бе изнизал от партито заедно с Мейрид.
– И нейния смотан по-голям брат, Джимбо. – Роди изплю с презрение името. – Самодоволно копеле с физиономия, която никога няма да ти омръзне да риташ.
Фин остана стъписан от омразата, струяща от репликата. Вярно, въпросният Джимбо се разхождаше наоколо като господар, но беше просто едно разглезено, богато хлапе. Роди сякаш трябваше да положи усилие да се успокои, преди да продължи нататък. Той отметна глава назад и издуха струя дим към тръстиковия покрив. Слънчевите лъчи, проникващи през него, хвърляха светли петънца по повърхността на масата.
– Но грешката си беше моя. Бях здравата хлътнал по Кейтлин. Направо обсебен от нея. – Той погледна крадешком Мейрид, смутен, задето прави подобно признание в нейно присъствие. – Въобразявах си, че и тя изпитва същото към мен. Макар и да подозирах, че просто иска да се чука със знаменитости. Ние по онова време тъкмо започвахме да пробиваме.
– Защо не караш по същество? – намеси се с явна неприязън Мейрид.
Роди отпи нова глътка от чашата си.
– Както сам си се убедил, семейството ѝ беше доста богато. По нейните думи, баща ѝ беше банкер, а тя самата си падаше по лукса. Дрехи, обувки, скъпи заведения, хубаво вино. Но онова, което никой освен мен не можеше да ѝ даде, бе тръпката от летенето. Тогава се благославях, задето съм купил оня стар „Пайпър Команчи“. Тя просто не можеше да му се насити. Искаше да прекарва във въздуха всеки свободен миг. Дори отвори дума сама да изкара пилотски курс. А аз, идиотът, предложих да ѝ го платя.