– Да знаеш, че този път прекрачи границите. Приятелството си е приятелство, но за да ти набавя нещата, трябваше да си пъхам носа в чуждо разследване. Това не остана незабелязано и ми бяха зададени някои въпроси.
– Но носиш всичко, нали?
Другият изсумтя раздразнено.
– Докладът на социалната служба вече е безпредметен, що се касае до съда. Господин Макаскил е мъртъв и делото за попечителство се прекратява от само себе си. Въпреки това е преценено, че има отношение към разследването на убийството, затова още представлява част от доказателствата.
– Ти погледна ли го?
– Имам копие, ето тук. – Той потупа зелената папка.
– И?
– Препоръката към съда е попечителството да се предостави на Джон Ангъс Макаскил, въз основа желанията на самото момиче.
Фин затвори клепачи и отпусна глава, чудейки се дали неговата собствена намеса не е довела до всичко това. После пое дълбоко дъх и се изправи на крака.
– А снимките от местопрестъплението?
– И те са у мен.
Фин го улови под ръка.
– Да влезем вътре да ми ги покажеш.
Той разчисти масата на Уистлър и Гън нареди върху плота, белязан с петна и драскотини от десетилетия употреба, пет или шест големи цветни фотографии. Бе шокиращо да се види Уистлър така, проснат сред отломките. В светлината на полицейските прожектори и фотосветкавицата кръвта бе неестествено ярка и червена, а лицето на нейния фон – призрачно бледо. Един едър и силен мъж, превърнат в нищо. Един интелект, изгубен само в миг. Цялата мозайка от спомени, съставлявала неговия живот – разпиляна, сякаш никога не е съществувала. Фин неволно изпита желание да притежава вярата на Доналд. Да смята, че все пак има някаква цел, че не всичко ще изчезне без следа като сълзи, отронени в дъжда.
Той разгледа внимателно снимките, преди да вдигне една от тях.
– Погледни, Джордж. На тази се вижда съвсем ясно. Протегнатата ръка почти докосва съборената шахматна фигура.
Гън свъси вежди.
– За какво му е притрябвало някакво си парче дърво? Та той е умирал, за бога!
– И навярно го е знаел. Затова е опитал да ни посочи убиеца си.
– Моля? – зяпна го изумено другият.
– Слушай – заби показалец Фин в гланцираното изображение. – Това тук не е обикновена фигура. Нарича се берсерк. На името на най-свирепите викингски воини. Когато влизали в битка, те се докарвали до състояние на транс, за да не изпитват страх, нито болка. Всички останали фигури са точни копия на оригиналите, но при берсерка Уистлър си е позволил известна интерпретация. Направил го е да прилича на Кени Джон Маклийн. Нещо като малко лично отмъщение, задето Кени му е откраднал съпругата и дъщерята.
Челюстта на Гън увисна, докато се опитваше да асимилира чутото.
– Да не искаш да кажеш, че Кени Джон е убил Уистлър Макаскил?
– Именно.
– И защо?
Фин не отвърна веднага. Същият въпрос мъчеше и него.
– Не съм сигурен, но допускам, че Големия Кени е разбрал какво пише в доклада на социалните.
– И как по-точно?
– Не знам. Може Ана да е изпуснала нещо, да му е споменала какво е казала на служителката.
– И смяташ, че е убил Уистлър, за да му попречи да си върне дъщерята?
Фин поклати глава.
– Не, не е толкова просто. Но според мен онова, което открихме в самолета, е дало в ръцете на Кени коз, за какъвто не е и сънувал. Нещо, което е щяло напълно да срине шансовете на Уистлър да спечели делото. Предполагам, че го е заплашил с него. Не вярвам да е имал каквото и да било намерение да го убива, но познавайки Уистлър, мога само да си представя как е реагирал.
Той затвори очи и извика картината в съзнанието си. Двамата яки мъже, приятели от детинство, вкопчени в същата тази стая в отчаяна борба, помитащи всичко по пътя си. Летящи мебели, чаши и чинии, разбиващи се по пода.
– Няма и грам доказателство за това – сепна го гласът на Гън.
– От убийството са изминали едва няколко дни, Джордж. Тук се е разразила кървава битка. Кени трябва още да носи по тялото си следи и натъртвания от нея, а и уликите, събрани от криминалистите, лесно ще го потвърдят. Стига само твоят началник да спре да се занимава с мен и да погледне там, където трябва.
Настана дълга тишина, прекъсната от въпроса на сержанта:
– И какъв е този коз?
Отговор не последва.
– Преди малко спомена, че онова, което сте открили в самолета, е дало в ръцете на Кени коз, за какъвто не е и сънувал.
И Фин разбра, че няма начин да опази тайната на Роди.
IV
Пътят до Суайнавал Лодж отне по-малко от четвърт час – достатъчно време, за да предаде на Гън съкратена версия на историята, узната от Роди едва предния ден.