Йохан бързо отиде до „Виенервалд“ в южния край на площада. Влезе в жълтобоядисаната телефонна кабина, пусна двадесет пфенига в автомата и се обади в „Киндер-Шпил“. Овчарката изскимтя, усетила напрежението на господаря си. Часът беше 10:32.
Още преди да затихне първият звън, Ханс-Дитер отговори:
— „Киндер-Шпил“.
— Здрасти, Ханс. Обажда се Йохан.
— Как си, Йохан?
— Добре, добре. Слушай, Ханс, знам, че трябваше да се срещнем с Лео за обяд, обаче на него днес му се наложи да отиде на изток.
— Наистина ли? — Гласът на Ханс едва не издаде тревогата му. — Сигурен ли си?
— О, да. Сигурен съм. Съжалявам за отлагането.
— Няма нищо. Сигурно ще се видим друг път. Ти май днес ще си свободен.
— Да. Довиждане, Ханс.
— Довиждане.
И двамата оставиха слушалките. Сега Шмид трябваше да вземе трудно решение. Камил се беше отклонил. Не беше влязъл в „Щахус“. Движеше се на изток по „Нойхаузер“. Йохан беше използвал думите „да отиде“, значи Камил се движи пеша. Би могъл да се върне на „Карлсплац“ или да направи нещо съвсем неочаквано. Ако вече е усетил опашката, значи „Флейта“ така или иначе е провалена. Шмид реши да премести една пионка.
Той се обади на Ети в Богенхаузен. Когато тя затвори, осъществи първото си предаване на честота „А“. Гласът й беше провлечен и спокоен като на диско-джокер и заговори по всички радиоапарати „Блаупункт“ с кратко рекламно съобщение.
— Ей, вие, хубави, мюнхенски момичета! Знам, че днес вали лекичко, обаче в „Берлмайерс“ на улица „Нойхаузер“ има голяма разпродажба. Не бива да я пропускате! Шапки, куфарчета за документи, чадъри и шлифери с 30 процента намаление! По случай карнавала!
Съобщението беше предназначено за Франси Колн, тъй като старият град беше нейната оперативна зона. Но всеки от изпълнителния екип разбра какво означава съобщението.
Все още паркирал до гробищата, Екхард се отдръпна от червенокосата и запали цигара. Тя не разбра веднага какво е станало и го прие едва ли не като обида.
На открития паркинг в „Марщалплац“ откъм източната страна на Националния театър Петер Хаузер седеше в кафяво „Ауди“–80. Това беше единствената мощна кола в автомобилния парк на изпълнителите и щом като чу съобщението на Ети, Хаузер разбра, че цялата му работа по колите отива на кино. Удари с юмрук по кормилото.
В Швабинг Хари Вебер се намираше в голям нает частен гараж. Вратите на дългия, зелен микробус „Мерцедес“ бяха отворени, а той седеше на шофьорското място, слушаше радиото и ядеше сандвич. Когато чу съобщението на Ети, той дори не престана да дъвче. Участвал беше в много мисии. Това сега беше само началото на играта.
Когато чу съобщението на Ети, Франси Колн се спря. И нейният уокмен имаше същите три честоти като радиоапаратите на колите, но в него не свиреше фалшивата лента с музика и затова гласът я стресна, когато прозвуча в ушите й, заслушани цяла сутрин в тихия шум на безмълвието.
Тя се намираше на двеста метра от „Мариенплац“ и вървеше на север по пешеходната зона на улицата пред театъра. Изруга се, че е станала невнимателна и е стигнала твърде далеч от района на първия етап. Бързо се извърна от далечния изглед към триумфалната арка, обвита в мъгла, и забърза обратно към мястото, на което я изпрати звуковият компас. Пресече на запад към „Шафтер“. Искаше й се двете позлатени кули на „Фрауенкирхе“ да пораснат по-бързо и да се изправят над нея. След това мина почти тичешком покрай тях.
Ако стигнеше бързо до „Нойхаузер“, би могла да изпревари Камил, стига той да не е свил в някоя странична уличка. Стомахът й беше пълен, биографията на Вагнер вече натежаваше в чантата й. Потеше се и залиташе, докато се мъчеше да се спомни какво беше казала Ети току-що. „Шапки, куфарчета за документи, чадъри и шлифери.“ Тя, разбира се, беше виждала поне двадесет скорошни снимки на Камил, а вече имаше и описание на облеклото му. Трябваше да се опита да го проследи…
Може би бяха минали само две минути и Йохан все още стоеше в телефонната будка при „Щахус“, имитирайки разговор в безмълвната слушалка. Той се взря през замъгленото стъкло към средновековните зъбери на „Карлстор“ и на устните му се появи усмивка. Да, Камил сега минаваше спокойно обратно под арките с вестник в ръка.
Амар Камил също не бе аматьор. Той просто беше направил малко отклонение, преди да слезе да посети Шмитер. Ако го следяха по класическия начин, веднага щеше да усети настъпилото объркване, паниката в близката околност.