Йохан се обади на Ханс-Дитер, надявайки се, че външното му спокойствие маскира достатъчно добре разтуптяното в гърдите сърце. Започна да се смее и да жестикулира, за да изглежда съвсем невинно пред очите на човека в съседната будка.
— Господи, какъв съм глупак, Ханс — каза той. — Погледнал съм друга дата в календара. Разбира се, че ще обядваме заедно с Лео днес!
— Сигурен ли си, Йохан? — попита Шмид. — Понякога направо можеш да подлудиш човек.
— Сигурен съм, приятелю.
Само след секунди Ети се извиняваше на своите „радиослушатели“ и обявяваше поправката. Разпродажбата в „Берлмайерс“ щяла да бъде утре.
Вече на „Нойхаузер“ и почти в паника, Франси внезапно отметна глава пред великолепния звук от гласа на Ети. Тя седна върху една желязна пейка, облегна се, затвори очи и остави дъждът да мокри лицето й…
През следващите два часа Амар Камил остана в подземната част на „Щахус“, който по обяд въпреки продължаващия дъжд се изпълни с хора. Всички наблюдатели бяха освободени с изключение на един екип от „майка и дъщеря“, които моментално замениха Йохан и кучето му. Сега единствените оперативници, които оставаха във „Флейта“, бяха изпълнителният екип и няколко души за подкрепа в случай на нужда. Местните жители, които бяха участвали за кратко време, щяха да научат за естеството на мисията, ако тя успее и новината достигне до сутрешните вестници.
Двете оставащи наблюдателки, които не бяха част от изпълнителната група, седнаха във „Виенската сладкарница“ и доста дълго време хапваха и пиеха кафе. „Майката“ всъщност не беше обикновен наблюдател, а фотоанализатор от Управлението. „Дъщерята“ пък беше чиновничка от шифровъчния отдел на посолството. Двете с щастливо изражение на лицата се занимаваха с надписването на покани за предстоящата сватба на „дъщерята“ и никой не им обръщаше внимание.
По сигнал на Ети — съобщение за възможно подобряване на времето, с което се потвърждаваше завръщането на Камил към рутинния маршрут — всички останали бяха заели позициите си за втория етап от операцията.
Екхард със съжаление освободи своята партньорка от паркинга. Тя всъщност беше доста привлекателна и използваше еротично-възбуждащ парфюм. Той бипна два пъти и Люкман се приближи откъм гробището. Въпреки лошото време той не изглеждаше чак толкова зле. Райнер беше намерил някаква гробница с удобен покрив, под който да изразява „искрено“ скръбта си.
Двамата се насочиха към театър „Принц Регент“ на „Щайнхаузен“, където паркираха, но на всеки половин час сменяха мястото си, като обикаляха наоколо, купуваха си по нещо за ядене и се облекчаваха в обществените тоалетни.
Петер Хаузер весело подкара аудито, напусна открития паркинг на „Марщалплац“ и подкара на изток към Изар. Движеше се на север по „Вайдермайер“ покрай реката и паркира край полегатия бряг на около петдесетина метра от моста „Люитполд“. Остана в колата и заразглежда огромните сиви статуи на извития мост, докато наблюдаваше самотната възрастна жена, която хранеше белите зимни гъски, облегнала се на металния парапет до стоманеносивата вода. Не посмя да се отдалечи от включеното си радио и затова се нахрани със сандвичите, които носеше в хартиена торба, и пийна кафе от термоса. От време на време се преместваше върху пътническата седалка, отваряше вратата и се изпикаваше върху тревата от седнало положение.
Хари Вебер напусна гаража в Швабинг и подкара отвъд реката. Паркира камиона си на улица „Шьонберг“ в парка „Херцог“. Околността беше напълно безлюдна. Той изчете два броя „Щерн“, един „Куик“ и си остави за накрая немското издание на „Пентхауз“. Измислените „писма“ до издателите звучаха толкова мръсно на немски, че Хари се смееше на глас на някои от описанията от „истинския живот“.
Франси Колн, която не разполагаше с транспорт, отиде пеша до следващата спирка на площад „Одеон“, където Хитлер е провел неуспешния си опит за преврат през 1923 година. Там, близо до високата жълта фасада на „Театинеркирхе“, тя намери малка сладкарничка. За пръв път през този ден се радваше, че е влязла в кафене. Отиде в тоалетната, свали безформената си шапка и изсуши доколкото можеше косата си с хартиена салфетка. После се настани на маса близо до витрината, нагласи отново слушалките на уокмена си и докато отпиваше кафе от порцелановата си чашка, успя да прочете вестника. Вече беше яла достатъчно за цяла седмица.
Ханс-Дитер остана приведен над бюрото си в „Киндер-Шпил“. Той не яде и не пи, но изпуши още един пакет „Кронос“. Ети се обади веднъж, за да смени честотите, и всички включиха канал „Б“.