Петер Хаузер засече Камил, когато колата му преминаваше по моста „Луитполд“. Остави три други коли да последват БМВ-то, а после се включи в движението и пресече реката. Усмихваше се напрегнато, докато караше. Беше предвидил какво ще направи копелето.
Хари Вебер вече беше напуснал парка „Херцог“ и се придвижи надолу до западната част на Богенхаузен. Той зави с камиона около голямата сграда на гимназията и спортната зала „Макс-Йозеф Щифтс“ и паркира на тридесет метра южно от пресечката на „Брюкнер“ с „Рьотинген“. Движението от западната част на Богенхаузен вървеше нормално на изток през тази тясна улица. Сега Хари пушеше. Използваше пластмасово цигаре, което спокойно можеше да хапе. На запад по „Рьотинген“ виждаше ниската тухлена фасада на малка болница. Знаеше, че по-нататък на запад, но не много далече, се намира полицейското управление на Богенхаузен.
Върху ледената тераса на улица „Барбароса“ №1 в Богенхаузен тялото на Ети Данцигер започна да се стяга от напрежение. От 14:17 часа не беше чувала нищо. Тогава беше излъчила последната си оперативна заповед. Макар да знаеше, че липсата на контакт означава, че Камил следва плана на „Флейта“, чакането беше мъчително.
Тя извърна стола си малко повече към запад, пресегна се и избърса прозорчето с парцал. Под нея червените покриви на Богенхаузен се простираха като приказни кули. Тихото кварталче беше посипано с лек, бял като брашно снежец, а по улиците от време на време минаваше по някой внимателен шофьор. От тихите къщи и съседните магазини понякога излизаха прегърбени фигури на пешеходци. Мюнхенските кули пронизваха сивото небе в далечината сред вече здрачаващата се светлина на деня.
Никой не беше пристигнал още. Беше тъкмо време да смени честотите. Но после се отказа. В този твърде важен момент е възможно да възникне повреда в нечие радио.
Тя свали слушалката от дясното си ухо. Усили звука. След няколко минути ще започне да следи честотата на мюнхенската полиция и едновременно с това да предава чрез телефонната слушалка.
Тя задъвка дървената дръжка на една от четките за рисуване. Улица „Барбароса“, главната в квартала, се простираше на запад, докато извие около малката черква „Назарет“, а после изчезваше от погледа. Движението по нея беше еднопосочно към мястото за наблюдение от терасата. Откъм север тесните улички също бяха еднопосочни и пресичаха „Барбароса“ в посока към юг. Мястото за наблюдение беше избрано много умно по отношение на трафика.
Синята фиеста на Екхард се появи първа. Тя се приближи по „Барбароса“ и паркира в средата между пресечките с „Фогелвайде“ и „Вагенбауер“.
Ети бързо превключи телефона си на нормална функция. Обади се на Ханс-Дитер.
— „Киндер-Шпил“.
— Днес работите ли? — попита бързо Ети.
— Утре. Днес затваряме рано.
— Да. Може би времето ще е по-хубаво. Благодаря.
Ханс-Дитер затвори и дръпна чекмеджето на бюрото си. Извади уокмен, подобен на този на Ети. Но слушалките на неговия уред бяха настроени различно. Едната на честотата на полицията, а другата на оперативните честоти на „Флейта“. Беше се научил да слуша едновременно поне два разговора. Той постави диадемата със слушалките върху плешивата си глава.
Следващата пристигнала кола беше аудито на Петер Хаузер. Както и Екхард, Хаузер беше заобиколил, за да изпревари Камил и да пристигне преди него в оперативния район. Той мина покрай Екхард и Люкман, бързо изви на север по улица „Щунц“ и се появи на еднопосочната „Валпургис“, където паркира на една пресечка разстояние в посока към „Барбароса“.
След още няколко секунди черното беемве зави откъм ъгъла до черквата „Назарет“. Ети свали оперния бинокъл върху очите си. Сам мъж в колата. Последните четири цифри на регистрационния номер — 5734.
Тя се задъха. Опита да се успокои, защото парата от дъха й можеше да замъгли прозореца. Вдигна слушалката на телефона, настрои я и каза:
— А ето и честитка за рождения ден от Инге Шварцкопф от Щутгарт за чичо й Оскар от „Щайнхаузен“: „Сърдечен поздрав по случай рождения ти ден, чичо Оскар!“
На заетите по цял Мюнхен позиции за третия етап на операцията всички членове на изпълнителната група се изпънаха. Предстоеше реализацията на „Флейта“.
Камил паркира колата си откъм северния тротоар на „Барбароса“, почти точно срещу фиестата на Екхард. Тони прошепна някаква безсмислица на Райнер, който гледаше единствено Камил.
Любимата на Амар Камил живееше в малко блокче на северозападния ъгъл на „Барбароса“ и „Валпургис“. До него се намираше малка пекарна с магазинче за хлебни изделия с жълта тента над входа. При всичките си посещения Камил никога не отиваше направо в апартамента. Понякога просто оставаше за малко в колата, но обикновено влизаше в магазина, сядаше на някоя от масите, гледаше известно време улицата, а после излизаше с току-що изпечени сладкиши за подарък.