Камил излезе от беемвето.
— Ер гейт10 — прошепна Люкман във фиестата. И двамата мъже отпуснаха дръжките на вратите си.
Камил влезе в магазинчето на пекарната.
— Може да минат няколко минути — каза Люкман, но сега и Екхард вече гледаше към магазина, а мускулите му се бяха напрегнали като пружини. Сърцето му се блъскаше под коженото яке и той дишаше дълбоко. Под стегнатите шофьорски ръкавици ръцете му се бяха изпотили. Той бързо свали ръкавиците, хвърли ги върху таблото и изтри длани в панталона.
След по-малко от шестдесет секунди Камил излезе от магазина, понесъл два дълги хартиени пакета. Но не зави наляво към апартамента. Сви вдясно, а ключовете му се люлееха в ръката.
— Отива към колата — изсъска Люкман.
— Давай — изрече Екхард и изскочи от колата. Хукна бързо, оставил вратата полуотворена.
Пресече бързо улицата, забеляза едно малко русо дете, което бързо се дръпна от пътя му. Знаеше, че Райнер е до него. Десните ръце на двамата се вмъкнаха под якетата и се появиха с блестящите берети.
Те се качиха на тротоара зад гърба на Камил. Петнадесет метра. Сега десет. Вече пет. Насочиха оръжията.
Точно в този миг Камил се обърна и Екхард очакваше да види дулото на пистолет „Макаров“, какъвто знаеше, че той носи. Но вместо това видя лице, усмихнато като за поздрав, което бързо се промени и показа онази изненада и ужас, които щяха да преследват Тони Екхард през останалата част на необикновения му живот…
Всичко свърши за шест секунди, а после Екхард вече вървеше обратно към колата си. Ръцете му съвсем автоматично презаредиха беретата. Чу дишането на Люкман зад лявото си рамо и стъпките, които бързо разтопяваха лекото снежно покритие.
— Нихт зо шнел11 — каза Тони на Люкман, макар че той също гледаше към приближаващия се силует на фиестата, мечтаейки за удобството, подслона и бързината й.
В ума на Екхард от само себе си се носеше мелодия, нещо като напев на инструкцията: „Върви, не тичай.“ Беше я използвал, за да се успокои при много подобни напрегнати ситуации. Никога и пред никого не беше открил тайната си „мантра“, за да не го помислят за луд.
В момента обаче наистина чувстваше, че го обхваща лудост, защото беше убеден, че мишената му, лежаща в момента в локва кръв на тротоара, е жертва на трагично припознаване. Но сред вечността на този момент той нямаше друг избор, освен да действа така, като че операцията е изпълнена перфектно. Той отговаряше за следващите действия, за безопасността и оттеглянето на хората си и всякакво съмнение би могло да означава смърт за всички тях.
Но той не се чувстваше достатъчно силен, за да кара. Внезапно измени пътя си и заобиколи колата отпред. Люкман веднага разбра намека и скочи в седалката на шофьора, извадил собствените си ключове за колата. Екхард влезе и затвори вратата.
— Тръгвай, Райнер, тръгвай — каза той. Люкман кимна и плавно потегли. Зави надясно по „Фогелвайде“ и когато включи на втора, а след това на трета скорост, изпусна дълбока въздишка на успокоение.
Точно в този миг се появиха българите. Никой не беше ги забелязал. Нито Ети, нито Тони, Райнер или Петер. Те седяха в бял „Опел“ на две пресечки по-надолу по „Барбароса“. Бяха действали идеално, без да проследяват Групата. Били са на това място през целия ден.
Разбрал, че са го извършили, щом видя колата на Тони да тръгва, Петер Хаузер потегли надолу по „Валпургис“. Но когато стигна пресечката с „Барбароса“, една жена хукна с писъци по улицата от мястото, където току-що беше видяла отблизо окървавения труп. Петер се принуди да натисне спирачките. Носът на аудито поднесе заради снега, а белият „Опел Кадет“ пресече кръстовището и се засили след фиестата на Тони.
Ети Данцигер разбра, че нещо не е наред. Сърцето й пърхаше като на птица в клетка, докато наблюдаваше как Тони и Райнер застрелват Камил. Но веднага след това честотата на мюнхенската полиция се изпълни с крясъци като от стадо разярени маймуни.
— Боген Първи, говори „Етщрасе“. Докладвана стрелба в твоя район на „Барбароса“ и „Валпургис“.
Просто не можеше да стане толкова бързо. Дори и най-бдителният гражданин би бил временно шокиран и би останал бездеен. Ети реагира бързо със съобщение за шофьорите.