Свърши се. Няма да умират повече от другарите й. Ейтан е в безопасност. Скоро тя ще бъде в Париж. Други опасности ще заменят тази, но това, че се движи и работи отново, ще й донесе облекчение. То е като всеки опасен спорт. Човек се бои, докато започне, а после му харесва.
Сега не се приближаваше до кафенетата и се движеше на запад по улица „Бен Гурион“ към морето. Свали обувките си и тръгна между дърветата на тъмната градина в центъра. Тук имаше малко хора, но по улиците на Тел Авив дори и хубава, сама жена няма от какво да се бои.
Стигна „Кикар Атарим“ и излезе на площада, където стотици туристи седяха на открито пред пицариите, а младежите излизаха на групи от голямата дискотека, която прилича на летяща чиния, готвеща се да потегли. Зад големите замъглени прозорци проблясваше цветно осветление, а откъм вратата гърмяха звуците на рокендрол. Тя продължи през площада, слезе по широките каменни стълби и излезе на плажа.
Мекият пясък между пръстите на краката й беше като крем от алое за изгоряла от слънцето кожа. Тя се движеше леко, взела чантата от рамото си в ръка, отметнала коса и разтворила устни към тъмното небе. Вдишваше соления въздух на Средиземно море, което се плискаше върху плажа.
Погледна напред, където водата образуваше малки блестящи езерца върху плоския бряг. Нямаше светлини и тя се вгледа към тъмните сенки на двойките, притискащи се около ниските дюни.
Усети тежест в бедрата, силно желание. Напрежението продължаваше да я мъчи. Не знаеше какво точно иска, но разбираше какво й е нужно.
Погледна наляво към масивните кули на крайбрежните хотели. Хиляди светлини, хиляди легла. Може би успокоението е някъде там, един час безпаметна страст, за да изчисти всичко от себе си и да може да започне утре отначало. Да, там освен това има и анонимност. По улиците, по кафенетата е уязвима. Но вътре в някой от тези скъпи оазиси би била като в друга страна.
Пред нея имаше издигната пътека, водеща към хотел „Рамада Континентал“. Тя стъпи върху нея, изтърси краката си и отново обу обувките. Намери червилото и намаза устните си без огледало. После тръгна по пътеката и влезе в главното фоайе на хотела.
Беше чудесно. Пълно с непознати. Тъкмо беше пристигнал цял автобус с американци, които стояха около куфарите си в средата на блестящия мраморен под. Пикола в червени жакети товареха багажа на колички и ги бутаха към асансьорите. Екскурзоводи викаха около рецепцията. Група италиански пилоти в униформени костюми разпитваха портиера за най-добрите барове, където могат лесно да намерят и жени.
Ети мина през тълпата. Фоайето се разширяваше към голяма, остъклена тераса с ниски, стъклени маси, тапицирани кресла и сепарета. В другия край имаше панорамен прозорец към морето, а до него дълъг бар с огледала, около който бяха насядали чужденци. Внезапно Ети почувства разкъсваща жажда.
Насочи се към ъгъла на терасата. Там имаше няколко празни маси, оградени с кресла. Тя избра най-отдалечената и се настани в мекото кресло с лице към залата.
Сервитьорката се появи веднага. Където имаше долари за харчене, обслужването беше определено не по израелски. Ети си поръча водка с портокалов сок, като посочи марката на чуждестранна водка. Питието пристигна и тя изпи половината на един дъх, след което облегна глава върху кадифената облегалка и запали цигара.
Не влизаше за първи път в „Рамада“. Докато я обучаваха, беше влизала във всички големи хотели. Екипите често идваха тук да практикуват легендите си, да разговарят с туристи, да лъжат за всичко, от рождената си дата до измислени планове за бъдещето, като едновременно с това практикуват чуждия си език и усъвършенстват акцента.
Тя наблюдаваше един мъж, който дойде откъм фоайето и седна на една маса близо до бара. На долния етаж имаше дискотека и витата стълба към нея започваше близо до стола, на който седна мъжът. Тъкмо когато се настани, откъм стълбата се чу силният тътен на рокендрола и той бързо стана от мястото си.
Огледа се, за да намери по-тихо местенце. Приближи се към групата масички, където беше седнала Ети, и се настани до една от тях на няколко метра встрани с гръб към залата.
Ети го погледна. Беше висок и добре сложен, с гарвановочерни къдрици и вежди. Имаше изваяно лице, но очите му бяха скрити зад големи очила с рогови рамки. Обаче не беше турист. Носеше обикновена синя риза, отворена на врата и с навити ръкави върху мускулестите ръце, черни джинси и сандали. Почти веднага започна да чете от книга с еврейска поезия от Аба Ковнер.
Ети отпи от питието си, докато хвърляше погледи към непознатия. Усети, че се усмихва. Тук, в центъра на целия този цирк, той се беше откъснал от какофонията и четеше Ковнер. Вероятно е някой кибуцник, макар че едва ли някой селянин ще влезе в „Рамада“. Във всеки случай явно беше тук по работа.