Една сервитьорка се приближи към непознатия. Той си поръча газирана вода, а после я повика обратно, усмихна се срамежливо и помоли да му донесе и един аспирин. Тя се отдалечи, а той разтри слепоочията си с пръсти.
Ети гледаше мъжа, но той не й обърна никакво внимание. Тогава тя размърда тялото си, кръстоса крака и заби очи в слепоочието му, опитвайки се да го накара да я забележи.
Той не се подчини. Продължи да си чете.
Оркестърът на долния етаж млъкна. Остана само ехото от разговорите на различни езици. Звън на чаши. Служители на хотела се викаха.
— Доматен сок — чу се да казва Ети.
Мъжът вдигна глава от книгата си и обърна глава с учудване.
— Моля?
— Доматен сок. Помага при главоболие.
Той се усмихна учтиво.
— Благодаря. — И отново се зачете в книгата си.
Сервитьорката донесе на непознатия газирана вода и чинийка с две бели таблетки. Ети й направи знак.
— Още една чаша, моля. — Тя посочи чашата си. — И донесете на болния ми приятел малко доматен сок, ако обичате.
— Прието. — Сервитьорката се отдалечи.
Непознатият погледна Ети. Сега усмивката му беше малко по-топла, макар че едва кимна за благодарност.
— „Покрив в пустинята“ — каза тя.
Мъжът погледна книгата си, а после изненадано към нея.
— Знаеш ли го?
— Любимото ми стихотворение.
— Аз пък мислех, че вече никой не чете Ковнер.
— Боя се, че сме останали съвсем малко романтици — каза Ети.
Мъжът я изгледа. После бавно затвори книгата. Тя стана, взе чашата си и се настани на малкия диван срещу него.
— Аз съм Ети — представи се тя и протегна ръка.
— Рони Гросман — каза Амар Камил. Оказа се толкова лесно. Невероятно лесно. Дори и най-обученият агент на подходящо място, в подходящо време си има точно определено слабо място в живота. И тогава е открит за най-простата комбинация.
Беше я следил цяла вечер. Внимателно и от голямо разстояние. В един момент беше решил, че е без придружител, но не и съвсем сама и се движи с дискретен антураж. Тогава изпрати жертвената си примамка и те я разкъсаха като гладни пирани.
Останалото беше елементарно, защото тя беше свалила цялата си защита. Той разтърси ръката й съвсем набързо, като поддържаше дразнещото си поведение на неохота. С лека нотка на срамежливост.
— И какво те води в „Содом“, Рони? — попита го закачливо Ети.
Той въздъхна.
— Ох, една от онези тъпи банкерски срещи. — Сви рамене, като че се срамуваше, че се намира на това място. — Бих предпочел да съм си у дома, да знаеш.
— Много благодаря. — Тя сложи длан върху гърдите си и наведе глава пред екзекутора си.
Той се засмя.
— Е, не точно в този момент — извинително се оправда той. — Говоря изобщо.
— Къде е това „у дома“?
— В Петах Тиква.
Ети погледна лицето му. Беше много загорял, а зад очилата се виждаше, че кожата на лицето му се бели.
Сервитьорката донесе напитките. Те не я погледнаха.
— Изглеждаш като че си бил на плаж — каза Ети.
— В Ливан — тихо отвърна Камил. Това беше единственото опасно място. Той внимателно беше покрил белега си с разтворено в спирт лепило, а после го беше оцветил с чай. Същото беше направил и на другата си скула. Сега вдигна ръка към лявото си око зад очилата и отлепи малко парченце, което направи на топче с пръстите си. — Горещо беше.
Ети кимна. За съжаление това не е нещо необикновено. Повечето запасняци изкарват всяка година своя месец запас в зоната за сигурност в Южен Ливан.
— Да, времето беше топло — съгласи се Ети.
— В Ливан е горещо и през януари — тъжно отвърна той. Отмести погледа си встрани.
Ети усети, че той се отдалечава, мислите му се връщат на север, където доскоро е лежал в обятията на ужаса. Не й се искаше да го изгуби.
— Е, господин Гросман — весело заговори тя. — А когато не си войник или банкер, какво правиш, за да се забавляваш?
Говориха си почти половин час. В началото Ети като че му дърпаше думите от устата. Рони беше невероятно срамежлив. Явно интелектуалец, говорещ идеално иврит, от който си личи, че е образован. Но не беше социална пеперуда. Наскоро бил преживял мъчителен развод. Призна й, че поради това избягвал жените. Ети помисли, че това е идеално. Тя не търси съпруг.
Излъга спокойно за собствения си живот, смесвайки факти с измислица. Изтъкна художествените си амбиции, а Рони разбираше доста от изкуство. Оказа се, че и двамата обичат музиката. Но когато заговориха за това, Рони се изказа с неприязън за ужасния шум, който се носеше откъм дискотеката. Каза, че сега слушал гръцка музика — много от старите записи на Арис Сан.