Ети му разказа за „Рондо“. Там обикновено беше дискотека, но сега свиреше Йеуда Поликар. Той спечели популярност с оркестъра си от бузуки и преведените на иврит текстове на гръцки песни.
— Танцуваш ли, господин Гросман? — попита тя накрая.
— Отдавна не съм танцувал — каза Камил.
Тръгнаха по крайбрежната алея на юг към „Рондо“. Ети го хвана под ръка и заприказва, без да обръща внимание на скованото му държание. Когато изкачиха стъпалата към голямото кабаре, ударите на тамбурите и щракащите пръсти на въртящото се множество като че ли подобриха настроението му.
Ети го заведе направо до бара. Когато той изпи и второто си бренди, тя го накара да слязат на дансинга.
Тук Камил бързо се освободи от резервираността на Рони Гросман. Позволи на баса на Поликар и гръцките мелодии да раздвижат тялото му заедно с многото други тропащи и пляскащи хора, които размахваха ръце и викаха „Ясоо!“, докато въртяха партньорките си. Ети се смееше от удоволствие и събу обувките си. Хвърли чантата си върху плота на бара и го хвана за ръцете, като притискаше тялото си към него, а после се отдалечаваше, за да се докоснат отново. Присъединиха се към дългото хоро, разделиха се и танцуваха с непознати, после отново се намериха засмени и потънали в пот, с мокри като летни чаршафи блузи.
Най-накрая Поликар прекъсна лудостта. Излезе основната му солистка и запя тиха, скръбна песен за жена, която искала да загине в боя с любимия си.
Ети плъзна ръце около кръста на партньора си. Вдигна очи към него. Той прилепи длани към извивката на гърба й и двамата затанцуваха бавно. Ети притисна гърди към него. Усещаше топлината му. Бедрата й се притиснаха към неговите. Ръцете и на двамата се плъзнаха надолу.
— Заведи ме у дома — прошепна прегракнало тя.
— Ще те заведа — отвърна той.
В таксито те се целуваха. Дрехите им бяха влажни, езиците им се докосваха. Тя се опита да свали очилата му. Той каза, че без тях е като сляп.
Тя хвана ръката му и го поведе по стълбите към апартамента си. Смееше се, докато търсеше ключовете. Погледът й беше замъглен от алкохола и очакването.
Тя запали лампите, но той веднага ги загаси. Тя го хвана за ръката и тръгна към спалнята, но той спря при дивана и я обърна към себе си, а после я побутна надолу. Тя се хвана за ризата му и стана, прилепи устни към неговите и пусна език. После разкопча ризата му и отново се излегна, като прокара нокти по гърдите му. Той се задъха.
Тя разкопча колана му и дръпна панталона надолу по бедрата му и в същото време вдигна крака върху дивана, а полата й се запретна до кръста. Посегна към него и изстена, когато плътта му навлезе между устните й. След това той посегна надолу и дръпна блузата върху главата й — тя се мъчеше да задържи онова, което имаше между устните си, стисна го с ръка и притисна език. В същото време той разкъса бикините й и я хвана за косата. Дръпна главата й назад, изръмжа, подпря се на колене и проникна в нея.
Тя го прегърна под ризата и заби нокти в гърба му. Захапа зърното на гръдта му.
Ети Данцигер беше брутална.
Амар Камил беше много по-брутален.
18.
Йерусалим
По-късно
Беше ред на Бени Баум да отвори вратата с пистолет в ръка.
Чукането с металната халка върху дървото беше жестоко и неспирно, но това не беше причина Баум да върви приведен през тъмните стаи на къщата си в Абу Тор. Беше достатъчно възрастен и твърде горд, за да се прави на командос в собствения си дом.
Светна лампите и мина шумно през хола. Яките му крака шляпаха по хладните плочи. Едната му ръка дърпаше панталона на синята пижама върху косматия му корем, а другата стискаше тежкия автоматичен „Колт“ 45-и калибър. „Домашният“ му пистолет.
— Стига бе, твойта мама! — изруга той, когато стигна голямата дървена врата. Не се притесняваше, че ще разбуди съседите семейство Баум живееше в двуетажната вила от дълги години, а тя се намираше върху собствено парче земя върху склона на хълма. Но Мая вече се беше събудила от шума, а нейната ярост можеше да бъде много по-смъртоносна отколкото яда на някой политически фанатик. Чукането престана. — Кой, по дяволите, чука? — изръмжа Бени.
— Екщайн.
Баум завъртя ключа и Ейтан влетя в стаята, като че ли се е готвел да отнесе вратата с рамо. Баум отстъпи встрани като умел тореадор, когато Ейтан профуча край него. Задъханият капитан скоро се спря и се обърна.
— Бени — изстена той, като че ли е пробягал цял километър. — Стана.