Баум посегна и затвори вратата, но панталоните на пижамата му се плъзнаха надолу. Той отново ги дръпна нагоре.
— Успокой се, Ейтан.
— Получи се, Бени.
— Къде е Масуд?
— В комплекса. — Ейтан махна с ръка. Лицето му беше зачервено и той посегна да разтрие коляното си с болезнена гримаса. — В килията си.
— Върнал си го?
— Да, за Бога!
— Добре. — Бени покани Ейтан на голямото канапе, като при това несъзнателно размаха дулото на големия си пистолет. — Сега седни. Успокой се и ми разкажи.
Ейтан се настани на канапето, но не можеше да седи на едно място. Като че щеше да експлодира.
— Какво става тук, Барнард? — Мая влезе в стаята, примижала от светлината, докато приглаждаше косата си с ръка. Беше обула чифт стари чехли и жълт пеньоар. Още беше с гъстата си руса коса от младостта в Германия и въпреки теглото й човек можеше да различи формите на пълничката, мощна фройлайн.
— Ейтан има нужда от едно питие, Мая. — Тонът на Баум беше извинителен, какъвто колегите му никога не бяха чували. — Имаш ли нещо против, любима? Малко шнапс?
— Естествено — отвърна тя, мина покрай двамата мъже и потупа Ейтан по главата. — Горкото момче.
— Хайде — надвеси се Баум над Екщайн и го бутна върху канапето. — Седни. — Той остави пистолета върху стъклената масичка, като внимаваше да не я издраска. — Разкажи ми. Бавно. — После се настани в голямото кресло.
Пред лицето на Ейтан се появи чаша с алкохол. Той я взе и изпи част от силното, прозрачно питие.
— Благодаря — вдигна поглед към Мая.
— Моля. Аз се връщам в леглото. — Тя махна с ръка и изчезна. Беше свикнала със среднощни посещения.
— Говори по целия път на връщане — каза Ейтан. — Беше започнал да говори и преди да стигнем, но мисля, че майка му окончателно обърна нещата.
— Добре.
— Бени… — Ейтан изгледа внимателно Баум. Не искаше да изпусне реакцията му, за да може да я сравни със своята. — Ние сме убили брат му.
Веждите на Баум отхвръкнаха нагоре.
— Братът на Масуд?
— Братът на Камил. Ние сме убили брата на Амар Камил.
Мина известно време, но после изражението на Баум се промени. Мина през лицето му като поток от ледена вода. Той вдигна глава и се облегна в креслото, но не възкликна. Прошепна.
— Гот им Химел!50 — въздъхна на родния си език.
Ейтан не каза нито дума. Само наблюдаваше как мозъкът на Бени заработи.
— Мохамед Наджиз? — почти нечуто каза Бени, загледан в белия таван.
— Да — отговори Ейтан. — Но не Мохамед Наджиз. — Той замълча за ефект. — Бил е Джамайел Камил.
Баум скочи от креслото. Заобиколи го, като държеше пижамата си с една ръка, а с другата лицето си.
— Вярно ли е това? — запита сам себе си, като изваждаше спомените от паметта си и опитваше да ги свърже. — Има ли в досието му Джамайел?
— Само мъртъв — отвърна Ейтан. — Но той не е бил мъртъв, докато ние не го убихме.
Баум продължи да се разхожда, все още си припомняше историята, сравняваше събития и търсеше решения. Накрая погледна Ейтан.
— Да — призна той. — В това има смисъл. То обяснява всичко.
— Да — съгласи се Ейтан.
— Но не може ли да е блъф?
— Не.
— Не. Прав си. Всичко съвпада твърде добре. Това обяснява всичко.
— Почти всичко — каза Ейтан.
Баум се върна при креслото и седна. Погледна нетърпеливо Ейтан като майстор, който очаква решаването на ребус, измъчващ го от години. По лицето му не мина и сянка на съжаление. Само любопитство.
— Какво друго? — попита той. — Разкажи ми всичко.
— Няма време. — Сега Ейтан се изправи, запали цигара и тръгна да обикаля мебелите. Изпразни чашата си. — Забрави засега за брата, Бени, и помисли за тримата царе.
— Какво? — Баум толкова се беше задълбочил в решаването на загадката на Камил, че беше забравил за коледното поздравление.
— „Ние тримата царе“ — напомни му Ейтан. — Камил е бил в Русия. Може би в Балашиха. Те вероятно са му променили лицето, подготвили са го за проникване.
— За това проникване ли?
— Да. — Ейтан се разхождаше и се съсредоточаваше, докато пуши. Беше много изморен, действаше само благодарение на последните си резерви и адреналина. — Жорж не знае всичко. Но той може да предположи, а неговите предположения не са по-лоши от нашите. Тримата царе са „спящи“ агенти. Мулета. Част от старата мрежа на Камил.
— И какво пренасят? — попита Бени.
— Той не знае със сигурност — отговори Ейтан. — Но мисли, че са части от оръжие.
— Бомба? — Гласът на Бени отново стихна до шепот.
— Не мисля…
— Ядрено устройство?
Ейтан спря и се смръщи към майора.