— Това не е упражнение — отговори Ейтан.
— О, мамка му — възкликна на английски един служител на Мосад. Като по сигнал от джобовете и куфарчетата на присъстващите изникнаха бележници и писалки.
— При нас Амар Камил се води мъртъв — обади се един от полицейските служители.
— Патологът е сбъркал — отвърна Бени Баум и предизвика моментна шумна реакция, която веднага замря в ледено мълчание.
— Добре. А сега слушайте — продължи Ейтан. Той извади ръце от джобовете си и запали цигара. Издуха облак дим. — Ще споделим с вас всичко, което знаем, и голяма част от онова, което подозираме. Ще започна от самото начало и ще се опитам да бъда кратък. Имаме да вършим много работа.
Той започна с взривяването на полет 206 и оперативното решение да бъде унищожен Камил и групата му. Разказа набързо за Европа, като избегна истинските имена и места, с които би могъл да издаде мрежата и сигурността на АМАН. Описа собствените си самостоятелни усилия на континента с известно притеснение, но знаеше, че е застанал пред умни хора, които заедно биха могли да открият нещо, което те с Баум са пропуснали. Когато достигна до последните събития и съобщи с внимателно контролиран глас за смъртта на Ети, една жена, агент на Мосад, която познаваше Тамар Шошани, изхлипа и скри лице в дланите си.
— И така, в момента сме стигнали дотук. — Ейтан беше облекчен от възможността да приключи с ужаса на целия разказ и да се отпусне отново в трудностите на играта. — Това са заключенията, които направихме аз, Баум, информаторът и Ури от ДСС. — Бадаш вдигна палец в одобрение на казаното. — Камил ще нападне министър-председателя. Той вероятно иска също така моята смърт и на Баум, но смятаме, че засега това е второстепенен въпрос. В териториите той разполага с помощта на стара мрежа от Фронта за освобождение на Палестина. Разполага с неидентифицирано оръжие — по-голямо от пистолет или автомат и по-малко от танк. Така че точният избор на техниката остава неизвестен.
— Леле-мале, не можеш ли да бъдеш малко по-точен? — обади се някой.
— Млък! — изрева Бен-Цион и отново настъпи пълна тишина.
Ейтан не обърна внимание на прекъсването.
— Според Бадаш, който присъства тук, Камил има една-единствена възможност през предстоящите две седмици. Церемонията по заклеването пред Западната стена.
— Та тя е довечера — възкликна недоверчиво един офицер от парашутните десантчици.
— Да — потвърди Ейтан. — Точно затова си тук. Министър-председателят ще пристигне с хеликоптер направо от резиденцията си. Той се съгласи да облече противокуршумна жилетка.
— О, това мнооого ще му помогне — иронично се обади някой.
— Накарайте го да отмени изявата, за Бога! — извика някой.
— Ти го накарай — викна му в отговор Баум.
— Аз ще го накарам — изправи се шефът на Националната полиция и изпъчи гърди. — Познавам го лично.
— Шшшш — вдигна длани Ейтан, за да успокои спора. Той посочи полковника от парашутните войски, чийто батальон щеше да дава клетва. Офицерът се беше отпуснал в стола и клатеше глава. — Кажи им, полковник — каза Ейтан.
— Внукът му е един от новобранците ми — скръбно отговори полковникът. — Министър-председателят няма да се откаже от речта си.
— Глупав инат — измърмори някой.
Ури Бадаш се изправи над наведените глави.
— Слушайте всички! Нашата работа е да осигурим безопасност на всеки, който има нужда, а не да изпращаме правителството в бункерите. Ако искате такова нещо, тогава по-добре направо да си вземем тази проклета държава под мишница и да си се връщаме в Европа!
Бадаш изгледа всички, докато млъкнаха засрамено. После си седна на мястото.
— Добре — продължи Ейтан. — Преди да продължим, нека разгледаме лицето на Камил. — Той кимна на Ури, който вдигна малка радиостанция и издаде заповед.
Двойните врати в края на залата се отвориха и всички глави се извърнаха, когато майор Рами Карера влезе, придружаван от двама телохранители на „Специални операции“. Беше прекарал последните дни заключен в един апартамент в „Маале Адумим“, пазен от двама бивши служители на АМАН, чиято вярност към Бени Баум не се беше променила въпреки оттеглянето им в частния сектор. Изглеждаше изморен, със смачкана униформа, но беше току-що избръснат и не показваше никакво недоволство. След „отвличането“ Баум и Екщайн го бяха осведомили напълно за всичко и той веднага беше разбрал колко е важно да остане в пълна нелегалност.