— Тук 101. Има пътно произшествие.
Ханс-Дитер направо подскочи от стола си в „Киндер-Шпил“. Гласът беше на Люкман и в този случай „пътно произшествие“ означаваше зле ранен боец. Ханс веднага вдигна телефона с полицейската честота и натисна бутона за задържане на разговора.
— Едно-нула-едно, трябва да го разследвате. — Той затвори и позвъни на Ети.
— Гутен абенд12 — отговори тя.
— Миличка, татко ти е. Има някаква катастрофа по пътя. Ще позакъснея. Ти си почини малко.
От другия край последва мълчание.
— Миличка? — Той нямаше търпение да я изчака.
— Да, татко. Добре.
Ханс затвори и набра друг номер. Когато му отговориха, той каза:
— Ало, обаждам се от „Киндер-Шпил“. Изпратете, ако обичате, домакина, за да почисти тук. Да, веднага.
После събра нещата си и излезе.
Екхард държеше ръба на таблото с побелели пръсти. Беше стиснал очи, но не издаваше нито звук. Люкман търсеше предварително уточнения изход от магистралата, който се намираше само на километър от летището. Хвърли поглед към партньора си.
За пръв път, откакто беше напуснал Тел Авив преди доста месеци, Люкман внезапно заговори на иврит.
— Тагид ли, Ейтан, ма кара лану?13
Въпреки болката си Ейтан се скара на немски на партньора си.
— Името ми е Тони Екхард, Люкман! — изръмжа той. — И не знам какво, по дяволите, стана. Но ще говорим само на немски, докато умрем или се приберем у дома. Ясно ли е?
— Добре, Екхард — като да изплю името Райнер. — Майната ти. Защото до десет минути ние наистина или ще сме мъртви, или ще бъдем на път към дома.
Те излязоха от магистралата и се насочиха право по индустриалното шосе. Изминаха половин километър. Вече се стъмваше. Линейката чакаше с отворени задни врати. Червената лампа на покрива й не светеше.
На доктора и помощника му бяха необходими по-малко от двадесет секунди, за да вдигнат Екхард на носилката в задната част на линейката. Не бяха много внимателни и той се опита да не крещи.
Междувременно Райнер почисти фиестата. Взе торбите, блаупункта, микрофона и ръкавиците на Тони. Обаче не можеше да направи нищо по отношение на събралата се върху пода и седалката кръв. Надяваше се, че дни наред ще вали сняг и никой няма да се заинтересува от изоставената кола.
После всички те бяха в линейката и тя тръгна бавно към летището. Докторът беше военен хирург, бивш парашутист-десантчик и работеше бързо, подвиквайки на помощника си.
— Морфин.
— Никакъв морфин — изръмжа Екхард.
— Млъквай — озъби му се хирургът. После се обърна към Райнер: — Зле е, но ще оживее. Съблечи го.
Екхард лежеше върху носилката. Кръвта беше спряла да тече главно поради студа. Райнер започна внимателно да сваля дрехите му.
— Смъквай ги! Имаме само десет минути!
Те работеха бързо. Инжектираха на Екхард двойна доза морфин и смениха облеклото му с болнични дрехи, извадени от малко гардеробче в линейката. Докторът превърза раните му, покри крака с пластмасова шина и бързо овърза двата крака с ластични бинтове, като че ли пациентът страда от проблеми с кръвообращението. Вкара система в едната му ръка и закачи банката върху стойката на носилката.
— Обръсни му главата — заповяда докторът.
Помощникът се поколеба.
— Обръсни я! Трябва да прилича на умиращ от рак, а не на някакъв проклет командос!
Появи се бръснач и след две минути косата на Тони изчезна напълно от черепа му.
— Почисти! Да не остане и едно косъмче!
Помощникът се зае със задачата. От една черна торбичка хирургът извади грозни очила с метални рамки. Грубо ги постави върху лицето на Екхард. После закопча пластмасова болнична гривна върху китката му.
— В гардероба има униформа — каза докторът на Люкман. Райнер се съблече и унищожи самолетните билети, като запази само два британски паспорта — за себе си и за Екхард. Навлече бяла лекарска туника и бели панталони и окачи на врата си стетоскоп.
Болката на Екхард стана по-поносима, но безпомощното замайване, което го обхвана, не му харесваше. Чувстваше движението на линейката, но не усети жизненоважното и опасно прехвърляне, когато пристигнаха при изхода за товари на мюнхенското международно летище.
Чу шофьорът да казва:
— Въздушни линии „Кентуърт“. Имаме човек, който трябва да отлети за Лондон.