Главата му беше ниско наведена в болезнено усилие. По голямото му плешиво чело бяха избили капки пот. Едва влачеше краката си.
Докато вървеше, си мислеше, че може би е трябвало да бъде по-внимателен към Ейтан Екщайн. Чудеше се дали, ако е било възможно да се ограничи, собственото му влияние върху младия мъж би останало нереализирано. Но разбираше, че постъпката на Ейтан е била в резултат на собствената му воля. Кой би могъл да си представи, че има такова сърце, което би избрало подобна отчаяна постъпка за край на живота си? Бени разбираше, че дори и в собствената си буйна младост той никога не би го направил.
Но, обеща си той, следващия път, ако изобщо има тази възможност, ще наблюдава по-отблизо неочаквания и спонтанен героизъм на по-младите.
Той спря и докосна болезненото място, откъдето беше изваден куршумът. Още не беше зараснало, но той нямаше търпение да се измъкне от тихата, ужасна болница.
Вдигна поглед и примижа към дългия коридор. В другия край трима мъже приближаваха стаята на сестрите. Един висок мъж в униформа носеше букет цветя. Другите двама бяха мускулести, изпъчени, с тъмни очила. Млади момчета в цивилни дрехи.
Ицик Бен-Цион и двама от охраната му.
Бени се разбърза напред, за да стигне стаята преди полковника. Започна да влачи по-бързо крака, заобиколи стола в коридора, на който седеше Мошико с пистолет в скута и четеше поредния роман на Греъм Грийн. Баум бутна вратата и влезе.
— Принца на мрака ни идва на посещение — обяви той.
Ейтан погледна откъм леглото си и изпъшка. Неприятен звук, като че му е замирисало на пръдня. Той лежеше по гръб, изпънат върху голямо легло с хидравлични системи до отсрещния прозорец. По-скоро приличаше на жертва от пожар. Чаршафите му бяха колосани и снежнобели. И двете му ръце бяха вдигнати към тавана, закрепени към метални стойки и обвити с дебел гипс. Носеше пижама с бял панталон и цялото му тяло беше омотано в бели бинтове. Главата му също беше превързана над веждите, макар и само челото, а косата му стърчеше отгоре, придавайки на лицето мъчителното изражение на пилот-камикадзе.
При краката на леглото седеше Симона върху зелен стол с облегалки и за ръцете. Носеше джинси, които вече отесняваха и затова горното им копче беше разкопчано, а отгоре широката розова блуза го прикриваше. Тя плетеше мъничък пуловер от жълта памучна прежда. Израелските жени предпочитат да не знаят предварително пола на бебето и затова не ходят да го гледат на видеозон, ако не е жизнено необходимо поради други причини.
Тя разбра предупреждението и погледна Бени.
— Лоша работа. А тъкмо започваше толкова приятна вечер — каза тя. После погледна Ейтан и се усмихна. Той надигна глава от възглавницата, за да отвърне на усмивката й.
— Искаш ли да те повдигна? — попита го Симона.
— Не. Само ме покрий презглава с чаршаф и се престори, че съм умрял.
Болките му бяха намалели до тъпо неудобство. Лекарствата, които капеха в ръцете, му помагаха за това, макар болките понякога да го изненадваха, заливащи го като вълни от всички посоки на неподвижното му тяло.
Продължаваше да се учудва, както и всички, че е оживял от падането. През онези последни две секунди на двадесетметровото падане през ума му не беше минала и мисъл за някакво бъдеще. Пред очите му не беше преминала приключенската история на краткия му живот. Виждаше само лицето на Симона пред стиснатите си клепачи.
Бяха паднали заедно върху една от големите дървени маси за молитви в основата на стената. Направиха я на парчета. Камил падна на гръб, притиснат между Ейтан, дървото и камъка отдолу. Счупи гръбнака и врата си. Умря на място.
Но тялото на Камил и собствените издадени напред лакти на Ейтан бяха спасили капитана от смъртоносно нараняване. Въпреки това ръцете му бяха изпочупени на много места, имаше шест счупени ребра и челото му се беше разцепило като разрязан грейпфрут.
От друга страна, кракът му досега не беше се чувствал толкова добре.
Първите пристигнали на кървавата сцена — членове на военния оркестър — в началото не знаеха какво да направят. В онези първи секунди, преди тълпата от силите за охрана да пристигне тичешком през площада, на тях им се беше сторило, че някой луд е понесъл със себе си капитан от парашутистите в самоубийствен скок от Западната стена.