Което всъщност си беше доста близо до истината.
След осемчасова операция и още тринадесет часа в тъмните дебри на несъзнателния сън Ейтан беше дошъл в съзнание. Още с първите си думи излъга Симона. Каза й само, че се е нахвърлил върху Камил и двамата паднали от Стената. Ако й беше разкрил истината, тя би изпаднала в ярост и затова той реши да я задържи за себе си. И за Бени Баум.
Дори и когато министър-председателят дойде да го посети, пеейки оди за Смелия Еврейски Воин, Ейтан си остана затворен. Кървавите спомени, преплетени с операция „Флейта“ не му позволяваха да се надува от радост.
— Направих го само за да си спечеля бойната премия — каза тихо той. Забележката му предизвика взрив от смях в стаята, пълна с офицери и политици. Но Ейтан не се присъедини към смеха им…
— Може би трябва да си тръгна? — Гласът се чу откъм ъгъла на стаята, където тихо седеше Франси Колн, зачетена в някакво списание. Изглеждаше много красива без провисналите си оперативни дрехи. Дългата й кестенява коса беше чиста и хваната на конска опашка, контактните лещи я бяха освободили от обикновените очила, а кожата й беше загоряла красиво от египетското слънце.
— Да не си посмяла да мръднеш — изръмжа Ейтан. Освен Баум, Франси беше единственият член на екипа му, останал жив след ужаса. Единствената, която беше успял да спаси. Тя беше живото доказателство, че всичко преживяно не е било напразно. — Ще си стоиш на мястото — каза той. — Нощ и ден, докато не изляза оттук.
Тя му се усмихна.
— Здравейте! — Ицик Бен-Цион влетя в стаята с безвкусен букет цветя, по-подходящ за погребение на мафиот. — Моите воини!
Баум вече седеше на леглото си и пушеше цигара. Той погледна Бен-Цион, а после дръпна някаква книга върху скута си и запрелиства страниците. Никой друг не отвърна на войнствения поздрав на полковника. Ейтан извърна глава да го погледне, но Симона продължи да плете, а Франси само скръсти ръце на гърдите си.
Двамата телохранители на Бен-Цион се намръщиха като ядосани кралски царедворци. Но Ицик не се обиди. Нищо не можеше да развали веселото му настроение, защото, както беше обещал предварително, той беше получил всички похвали за хващането и смъртта на Амар Камил.
— Е? — Ицик постави цветята във вазата върху количката за храна при краката на леглото на Баум. Водата преля и измокри чаршафите на Бени. Баум извърна глава и изгледа мокрото петно. — Как е моят капитан? Или може би трябва да кажа майор?
Ейтан не се хвана на въдицата. Симона вдигна поглед от плетката си.
— Колко? — попита тя.
— Извинете, мадам? — Ицик наведе глава към нея с широка усмивка върху устните си.
— Колко получава един майор?
Полковникът се изсмя.
— Говори като истинска бъдеща майка — каза той. — Ами всичко е въпрос на договаряне, разбира се. — Той се извърна, за да може да вижда Ейтан и Бени едновременно. — Моите поздравления, господа. Всички са възхитени. Медиите ме преследват за имена, но аз естествено продължавам да ги лъжа. ЛаАДам.
Той използва съкращението за отказ, предпочитано за отговор пред медиите: „Ло аю а-дварим ми-олам — такова нещо не се е случвало.“
Той изчака някаква реакция, някакво пропукване на леда. Когато не я получи, продължи да говори.
— Екщайн — избумтя гласът му. — Наказанието ти е отменено…
— С пълно обезщетение — веднага го прекъсна Симона.
— Да, разбира се.
— И премия.
Ицик отново се засмя.
— И премия.
— За Бени също, доколкото разбирам — продължи Симона.
Ицик погледна Ейтан и размаха пръст към Симона.
— Много е хитра — смигна той.
— Имаш късмет, че жената на Бени не е тук — предупреди го Симона.
— Голям късмет — съгласи се Бени, все така с лице към книгата си.
Ицик се поизкашля.
— Така де, Екщайн. Естествено пълно възстановяване. Освен това, ако искаш, можеш да заемеш длъжността началник на отдела по обучение. Как мислиш?
Ейтан не каза нищо. Той само гледаше Бен-Цион и потропваше с пръстите на дясната си ръка по металната изпъваща шина.
— Е, можеш да си помислиш. — Ицик започна да чувства неудобство сред тази ледена атмосфера. Огледа се. — Е, значи всички сте добре…
Сега всички извърнаха лица и го загледаха с очакване.
Полковникът погледна часовника си. Измърмори нещо за връщане на работа. После пристъпи към леглото на Ейтан, като търсеше място, където да постави ръката си. Намери го върху бедрото на Ейтан — единственото, явно незасегнато място от тялото му. Той стисна мускула, наведе се ниско и заговори конспиративно: