Романтичното раждане на агента от военното разузнаване не може да се сравнява с нищо. Тайното обучение, документацията, прикритията… Смяната на униформата с маскировката на цивилните дрехи, проследяването по улиците на Тел Авив, обучението с оръжията, историята на разузнаването, саботажа, свръзките. И тайните от приятели и семейство, които свързват сънародниците повече от годините на бойното поле с другарите от парашутната десантна бригада.
И накрая първите мисии.
Сега на Ейтан му се искаше да може отново да се върне, да може още веднъж да бъде обожаваният офицер, героят. А как му се искаше да е напуснал Играта по-рано, докато всяка операция все още беше съкрушителен успех. Дълго, преди изобщо да е чул името Амар Камил.
Е, поне изглежда, че кариерата на Ейтан не е единствената, силно разтърсена от Богенхаузен.
Почти веднага, след като е бил забелязан в Берлин през същия следобед, когато Ейтан би трябвало да го е убил в Мюнхен, Амар Камил беше изчезнал от лицето на земята. Първоначално никой не се хвана на уловката, както обичат да казват англичаните. Месеци след това западните разузнавателни служби го търсеха. Мосад, АМАН16, ЦРУ, МИ–6, Западногерманското разузнаване — всички душеха по пътищата на Европа и пазарите на Средния изток. Прехващаха се шифровани съобщения, подслушваха се разговори, информатори и дълбоко законспирирани резиденти тършуваха, но нищо не се появи. Чуха се слухове — Камил се оттеглил в Либия, обучавали го в Йемен, скрил се в нелегалност в Централна Америка. Накрая ръководителите на западните разузнавания, изглежда, приеха най-много повтаряната информация — собствените братчета на Камил са успели там, където израелското военно разузнаване АМАН се е провалило. Той е бил убит от съперник, от някоя още по-войнствена фракция, ако изобщо може да се прави такава разлика. Абу Нидал, Жорж Хабаш, Ахмед Джабрил — все някой от тях трябва да се е скарал с него или да е завидял на дейността на Камил. Сред братството на терористите междуличностните спорове обикновено се решават с куршуми.
Ейтан чу за пръв път новината за смъртта на Камил от Бени Баум. Майорът я изрече между другото, докато буташе инвалидната количка по слънчевата пътека в „Асаф А-Рофе“. Тогава Ейтан изпита вълна от емоции. Смъртта на Камил не можеше да изтрие грешката на Екщайн при убийството на Мохамед Наджиз, но имаше някакво радостно възмездие в това да чуеш, че и кариерата на врага се е провалила. После, почти веднага, Екщайн почувства и странно съжаление. Защото какво друго беше Амар Камил, ако не огледален образ на самия него? Да, палестинецът беше жесток, явно заслепен убиец. Но ако този човек беше евреин, а не арабин, ограничен от тиранията на държавата си като враг, който не може да бъде нает на желаната от него работа, той, разбира се, би станал нещо съвсем различно. Даже би могъл да бъде партньор на Ейтан.
Тихите месеци на оздравяването сигурно бяха омекотили професионалната острота на Екщайн, но дълбоко набитото в главата му обучение го беше направило скептичен. Затова той не се поддаде на чувството на облекчение. Амар Камил бил изчезнал ли? Мъртъв? Колко пъти от цял свят бяха идвали такива съобщения за някои от вражеските лидери само за да бъдат опровергани от познатия ураган изстрели на някое летище? Какъв процент от шпионските доклади са „качествен продукт“ и колко от тях са „измислица“? Каква част от всичко е дезинформацията?
Ейтан знаеше отговорите на тези въпроси. Главният равин на Израел би могъл да се закълне в скъпоценната си брада, че Амар Камил е мъртъв, но преди да повярва, на Ейтан му беше нужно да види студения труп. Знаеше, че това чувство за „неуредени сметки“ вероятно ще остане в него чак докато умре.
— Ще повярвам в това чак когато си оправим сметките — отговори кратко той на Бени Баум.
А междувременно Екщайн преживяваше собствената си бавна „смърт“ в Службата. Разбира се, заплатата е добра, плюс сумите за инвалидност. След по-малко от две години ще може да се оттегли с непълна пенсия. Да, факторът на унижението е висок, но благодарение на дълбоката секретност на работата никой освен колегите не знае за грешките му. Той е почти на тридесет и три години и е взел близо половината от изпитите за висше образование. Двамата със Симона се опитват да си направят бебе. Все пак си има някакво бъдеще.