Искам нова, мамицата ви, СИГУРНА сграда! При това ВЕДНАГА!
И докато чиновниците покорно тръгнаха да търсят да закупят такава, на Бен-Цион му разрешиха да се изнесе от Тел Авив и да се настани временно в Йерусалим. Хората, които познаваха добре полковника, се усмихваха, защото беше изиграл ролята си перфектно. Ицик Бен-Цион страдаше от желание да си построи империя и с това постави първия й камък. Двама от агентите му се зачудиха доста недискретно по въпроса кой ли всъщност е поставил „бръмбарите“ и набързо се озоваха назначени за дълго като наблюдатели в Уганда.
Ейтан влезе в дългия паркинг, вече наполовина запълнен с цивилни и полицейски автомобили, но продължи да кара навътре в комплекса. Руската православна черква се намира в центъра, издигнала се величествено сред плоските, издраскани от куршуми държавни каменни сгради. Черквата има няколко каменни кули, завършващи с лъскави зелени куполи и златни православни кръстове, блестящи под слънцето. Около тези стълбове на вярата се издигат кулите на бдителността и страха — масивни радарни антени, мрежи за радиозасичане и сателитни чинии.
Екщайн мина с колата покрай Главния щаб на полицията, откъдето набити следователи ескортираха група млади араби към сградата на Върховния съд. Тълпа арабски бащи, майки и деца тревожно пристъпваха подир синовете и братята си, като вдигаха с краката си малки облачета прах. Точно под сградата на съда имаше малък паркинг. Всички коли на него бяха военни, но без изключение с цивилни регистрационни номера. Само някоя допълнителна радиоантена би могла да ги издаде. Ейтан паркира там. Просто още един държавен чиновник.
Управлението за специални операции беше избрало подходяща сграда за временната си резиденция. Дворът беше прашен, а входните врати с олющена боя. Потъмнелите месингови табели пред входа бяха напълно безинтересни и дори отблъскващи. На едната пишеше:
Друга представяше:
Трите етажа завършваха с плосък покрив, а потъмнелите от времето стени едва покриваха минималните естетически стандарти, изисквани от градската управа на Йерусалим.
По покрива нямаше антени, тъй като всички телексни, заглушителни, телефонни и сателитни кабели бяха прекарани под комплекса по комуникационни тунели и свързани към полицейските и пощенски кули. Прозорците на северната страна на сградата гледаха към Върховния съд и по този начин изключваха проблема от любопитни очи на цивилни. Северните прозорци гледаха към булевард „Яфа“, но там масивната фасада на Централната поща служеше като истински параван откъм улицата. Въпреки това всички прозорци имаха пердета и върху всяко стъкло беше прикрепена с вакуум специална диафрагма, трептяща със случайно избрани честоти, изпращани от централен предавател. Вибрациите пречеха на всякакви опити да „се разчетат“ било с лазерни или други устройства каквито и да било звукови вълни, преминаващи отвътре навън през стъклото. Разбира се, цялата сграда бръмчеше като разярено гнездо на оси. Но човек свикваше бързо и това не го дразнеше повече, отколкото шумът на климатичната инсталация. Затова пък тук тя работеше само през най-непоносимо горещите дни, и то единствено за да поддържа подходяща температура за компютрите.
Екщайн излезе от колата. Кракът малко го стягаше в коляното, но той остави бастуна и взе само куфарчето и малката торбичка с боклук. Пое дълбоко дъх с прохладния привечерен бриз, изправи рамене и тръгна.
Охраната при главния вход на пръв поглед изглеждаше повърхностна. Почти всички обществени сгради в Израел ползват частни охранителни фирми, за да пазят входовете им. Това са възрастни мъже в униформа, които проверяват куфарчета и чанти за оръжие или експлозиви. Мъжът при входа на СпецОп в хладното фоайе не изглеждаше по-различен. Беше над петдесетте и носеше измачкана небесносиня риза с платнени пагончета и черна емблема с кръстосани черковни ключове върху лявото рамо. Всъщност той беше бивш агент на Шабак. Казваше се Шломо Бернщайн и преди е бил шеф на сигурността на три от израелските посолства в чужбина. Беше понатежал от годините и твърде многото чуждестранна храна, но под на пръв поглед небрежната униформа още се криеше голяма сила. Освен това беше специалист по стрелба с мощния „Браунинг“, който почиваше в кобура на кръста му. Когато Ейтан приближи към бюрото, Шломо го погледна.