— Единият е съвсем хладнокръвен и спокоен, вторият много нервен, а третият с прекалено голямо желание.
— А, значи вече си станал психолог.
— Професионален песимист — отговори Ейтан, но тонът му показваше известна обида. — Ако не искаш да го чуеш, не ме питай.
— Скъпи приятелю — усмихна му се Романо, но всъщност беше напълно сериозен. — Ако можех, аз бих отстранил докторите, психолозите и детекторите. Бих оставил само теб да проведеш цялото интервю и да ги приемаш или отхвърляш. Знаеш, че е така.
Ейтан наведе глава, приемайки извинението като комплимент. После се изправи. Внезапно усети болка в коляното и му се поиска да си беше взел бастуна поне като морална подкрепа.
— Е, тръгвам си.
— Хей! — възкликна Романо, загледан в бележниците. — Мислиш ли, че Юдит ще успее да дешифрира почерка ти?
— Тя просто чете мислите ми — отговори Ейтан, без да поглежда секретарката. — Освен това винаги може да ми се обади вкъщи.
— О, сигурна съм, че на Симона много ще й хареса — обади се иззад монитора си Юдит.
— Тя ми има доверие — увери я Ейтан на излизане. Докато отваряше вратата, Юдит се изсмя.
— Няма да има интервюта до сряда — извика подире му Романо. — Обаче идвай тук да ни помагаш за биографиите.
Ейтан щракна пръсти в знак на съгласие, а после излезе в коридора и зави наляво вместо към изхода.
— Хей — извика Дани. — Накъде?
— Да видя Бени.
Романо цъкна с език.
— Иска ми се да не си създаваш неприятности, Бавария.
— Да. Аз също — отвърна Екщайн.
Трябваше да си тръгне направо за вкъщи. Бен-Цион беше заповядал на Екщайн да престане да рови по случая Камил, а това означаваше да стои настрана от отдел „Проучване“. Но Бени Баум все още му беше близък приятел, а не можеш да заповядаш на човек да сложи край и на приятелствата си. Ейтан не беше виновен, че сега Бени е шеф на проучванията, нали?
В сравнение с „Личен състав“, отдел „Проучване“, намиращ се в края на коридора, приличаше на лудница. На Бени Баум така си му харесваше. А хората му се шегуваха, че дори и да бъде принуден да се пенсионира и да стане директор на детска градина, той би я ръководил пак така. С изкряскани заповеди, планиране на дейности и скок от място в атака, като боен командир, какъвто ще си остане завинаги. Сред израелската разузнавателна общност Управлението за проучвания на АМАН, намиращо се в Тел Авив, нямаше равно като мозъчен тръст за събиране, обобщаване и анализиране на суровата информация. Отделът на Бени Баум в СпецОп беше само по-малка негова версия. Той можеше да използва по желание всякакви ресурси — като се започне от Мосад, през АМАН, Шабак, та чак до държавната полиция. Бърлогата му преливаше от досиета, компютърни разпечатки, шифрови книжлета, видеоленти. Вътре имаше място поне за три бюра и също толкова плотове за терминали, на които да работят максимум петима аналитици. Но Бени Баум беше използвал всеки сантиметър от пространството. Имаше четири различни компютъра, видео-апаратура с четири глави и цветен монитор, късовълнов приемо-предавател „Тадиран“ и масивна база данни в четири, достигащи до тавана метални шкафа. Баум нямаше собствено бюро, защото работеше по-добре прав. Освен това така можеше да настани още двама души в стаята, където обикновено имаше седем, плюс самия него. Атмосферата винаги беше задавена от цигарен дим. Въпреки вълната против пушенето, обхванала западния свят, Баум окуражаваше този навик, твърдейки, че пафкането и хващането на цигарата подобрява умствените рефлекси.
Благодарение на изкривените представи за престъпление и наказание на полковник Бен-Цион, Бени Баум беше отстранен от оперативния отдел след Богенхаузен. Но той беше успял да извърти нещата в своя полза и сега оперативният не можеше да диша без него.
Върху вратата на отдела на Баум нямаше написана с букви табела. Надписът „Мешкарим Вехакирот“ (Проучване и изследване) не беше преживял прехвърлянето от сградата в Тел Авив. Вместо него Баум беше намерил отнякъде един голям черно-жълт триъгълен пътен знак. По него нямаше думи, а се виждаше силуетът на поприведен мускулест мъж, забил лопата в купчина пръст.
Защото Бени точно така разбираше работата и искаше персоналът му също да го знае — трудолюбиво копане до изпотяване, с навити ръкави на ризите, а не чисто интелектуалната, заседнала дейност, която кара задника ти да омекне и унищожава вдъхновението.
Екщайн бутна пътния знак. Вратата се отвори и той веднага бе поздравен от облак цигарен дим, миризмата на турско кафе и какофонията на компютърните принтери. Също и от гръмовния бас на Бени.