— Клюката е, че Мосад са разчели голяма част от кодовете „Хиперион“ — каза Бени.
Очите на Екщайн се ококориха.
— Мосад ли?
— Така казва клюката.
Между Мосад и АМАН съществува исторически, здравословен дух на конкуренция, но сътрудничеството по повечето въпроси е на високо равнище. Много служители се местят заради кариера от едната организация в другата и затова нивото на завист рядко надхвърля здравословната норма.
— Получихте ли го? — попита развълнуван Ейтан.
— Преди час по куриер, черно на бяло — ухили му се Бени. — Или по-точно сиво на бежово. — Виждаше се, че е доволен и триумфиращ. Бени не беше ревнив. За него нямаше значение кой е спечелил сражението, щом като е постигната победа.
— Това не е ли в юрисдикцията на „Шифровъчния“? — попита Ейтан.
— Юрисдикцията е само извинение да се работи по-малко — изръмжа Бени.
— „Хиперион“, а? — със завист изрече Ейтан. — Можеше да ни послужи, Бени. — Явно си беше спомнил за дните им на оперативния фронт.
— Някой друг ще го използва — отвърна Бени. — Седни някъде. — Беше забелязал липсата на бастуна и посочи към крака на Ейтан. — Не бива да го пресилваш от първия ден.
— Няма нищо. Ще постоя.
Кодовете „Хиперион“. Всички от Управлението за проучване работеха отдавна по тях. Вероятно от две години насам. Институтът „Хиперион“ беше действал нелегално в Париж под прикритието на курсове за езиково обучение. Всъщност той беше място за срещи на френски, германски и италиански терористи, също както и на хора от ЕТА, ИРА и ФОП. Институтът се е ръководел от офицер на КГБ, личността на когото не беше известна. Накрая дейността по нелегално закупуване на оръжия и планиране на терористични актове била провалена от невнимателните действия на двама членове на „Червените бригади“ — Маурицио Фолини и Оресте Скалцоне.
„Хиперион“ бил закрит под заплахата на разследване от страна на италианския съд, но израелците все пак бяха успели да съберат огромно досие от прехванати шифровани съобщения между института и Москва. Разшифроването на кодовете би разкрило много от следите на международните терористични организации в Европа.
Бени не се интересуваше изобщо от празните приказки, които бяха се разменяли между Париж и Москва. Той искаше имената, макар и кодирани, на главните играчи, местата на влизане и излизане и датите на операциите. Независимо колко е сложна технологията на шифроването, личните имена не могат да бъдат част от случайно подредените букви и знаци. При изпращането на кодирани съобщения те винаги са оградени отпред с представката СПЕЛ и в края с ЕНДСПЕЛ. Това дава надеждата да се хванат и няколко други думи, като се огледат съчетанията, ограждащи от двете страни разшифрованото име.
— Не знам, Бени — отново се изправи жената на име Шоши. — Продължавам да смятам, че трябва да прегледаме всичко.
— Боже мой! — вдигна ръце към небето Бени. После внезапно се успокои, скръсти ръце пред гърдите си и се обърна към всички в стаята: — Знаете ли какво? Нека Очко да реши.
Дребният мъж в ъгъла вдигна глава. Той бутна очилата с черни рамки нагоре по носа си и отметна кичур коса от оплешивяващото чело. Очко беше сянката на Баум, някога детски шампион по шах, а сега доктор по геополитически стратегии. Беше на тридесет години, но изглеждаше на четиридесет. Бени го използваше като дяволче върху рамото — оперативния песимист. Той работеше с Бени от доста години и дори беше придружавал по време на мисии майора от Специални операции. Работата на Очко беше да оглежда внимателно операцията от теоретичния й модел до изпълнението, а после, когато му поискат, да посочи устно всички потенциални провали, които биха могли да объркат мисията.
Беше получил прякора си в резултат на езикова грешка на един роден в Америка агент. Онзи беше превел неправилно „черноглед“ на иврит, наричайки дребния мъж „черното око на Бени Баум“. Когато смехът затихнал, дребната сянка на Бени си останала с името Очко.
По време на Богенхаузен Очко лежеше в Тел Авив с вирусен грип. След това обаче беше последвал Бени в отдел „Проучване“, където продължи да изпълнява мрачната си функция.
— Е, Очко? — обърна се Баум към мрачния мъж. — Очакването направо ме убива.
Всички в стаята чакаха. Никой не можеше да накара Очко да бърза. Той потърка закръглената си брада и се загледа в пространството. Най-накрая се обърна към терминала, където седеше Шошана.
— Бени е прав, Шоши — прошепна Очко прегракнало. — Ти не си Клеър Стърлинг, а ние не пишем трактат за злото, което носи подкрепата на Източния блок на международните подривни елементи. Просто извади всички СПЕЛ и ЕНДСПЕЛ заедно с по пет думи преди и след тях. — След като го каза, той отново се зачете в тефтерчето си.