Симона изтича откъм верандата, за да го поздрави като вярно кутре.
— Слава Богу! — възкликна тя. — Разтревожих се.
Ейтан хвърли куфарчето и бастуна върху зеления скандинавски диван. Тръшна се върху черния стол-люлка и удари тила си в дървената му облегалка. Затвори очи.
— Не трябваше. Аз съм застрахован за смърт и инвалидност.
Симона се направи, че не чува глупавата забележка, и целуна Ейтан по стиснатите устни. Устата й беше мека и студена от ледената напитка.
Ейтан отвори очи.
— Извинявай за това, дето го казах. — Той бръкна под ризата си и свали пистолета с кобура. Остави го върху ниската дървена масичка.
— Няма нужда да се извиняваш. — Симона продължаваше да се усмихва, но големите й зелени очи гледаха тревожно. — Пил си толкова рано? Нетипично за израелец.
— Аз не съм израелец благодарение на проклетата ми кариера.
Симона седна върху дивана с чашата в ръка. Дори и в това студено и мрачно настроение, Ейтан не можеше да охлади топлината на жена си, нейната красота, извивката на едрите гърди под блузата и елегантността на дългите й тънки пръсти.
— Какво ти се е случило днес, Ейтан?
— Господи, искам цигара, Мона. — Той обичаше да я нарича така, а тя харесваше да чува това умалително име. Беше чуждестранно, секси. Симона извади цигарите от джоба на ризата на Ейтан, запали една и я постави в устата му. Мислите й за миг се върнаха към раковото отделение, но тя ги отхвърли.
— Слушам те — подкани го тя.
— Ицик Бен-Цион. Това ми се случи. Винаги все това ми се случва.
— Аххх. — Симона се облегна на дивана. Погледна през бялата арка на стената към верандата, тъмните хълмове и блестящите звезди. Това беше болезнен въпрос и никога нямаше да отпадне. Ейтан е бил боеви офицер, а сега седеше зад бюро. Виждала беше този синдром и преди. На всичкото отгоре този идиотски полковник не позволява на Ейтан да забрави нито за миг онова, което беше наранило съпруга й физически и психически. Онова, което го беше превърнало в уязвимия мъж, когото тя обичаше. Но пък по този начин той нямаше да може да го преодолее, нямаше да издържи даже до частичното си пенсиониране. Опитваха да си създадат дете, трябваше им субсидията за наема, родителите им не бяха богати и щеше да се наложи сами да задоволяват многобройните детски нужди. Ако Ейтан не успееше да издържи, тяхното гнезденце от приказките щеше да изчезне.
— Ще напусна — внезапно изрече Екщайн и се изправи от стола. Остана заслушан за миг, а после излезе на верандата и се опря на парапета от ковано желязо.
Симона последва съпруга си, но остана малко зад него.
— Няма смисъл да го търпя — продължи Ейтан. — Да му служа за боксова круша. Аз съм млад. Ще си намеря друга работа. Ще се оправим някак. — Той внезапно пусна цигарата и я смачка с тока на обувката си.
И двамата знаеха какво означава да се оправят. Симона помълча известно време. После заговори.
— Мъжът ми все ми повтаря: „Не купувай храна, когато си гладна, и не вземай решения, когато си ядосана.“
— Обаче мъжът ти е идиот — изсумтя Ейтан.
— А може би е просто гладен — предположи Симона. — Щях да правя скара тази вечер. Шашлик.
— Звучи добре — отвърна Ейтан. — Но не съм гладен. — Той се обърна и Симона видя дълбочината на обидата в очите му. — Просто съм изтощен, Мона. Изморен съм до смърт.
Тя го хвана за ръката, прехвърли я през рамото си и го поведе навътре към хола, прегърнала го през кръста.
— Тогава дремни малко — каза тя, докато го водеше нагоре по стълбата. — Пък после ще видим.
В спалнята Симона спусна щорите на прозореца. Стаята се покри с тъмни сенки, прорязани от светлите лунни лъчи, които се промъкваха между процепите. Тя положи Ейтан по гръб върху леглото, свали обувките му, чорапите и джинсите, докато той лежеше втренчен в тавана. После тя коленичи върху матрака, наведе се и го целуна по устните.
— Ти трябва да направиш само едно нещичко за мен — прошепна тя. — А останалото е моя работа.
Тя се изправи и започна да разкопчава блузата.
Сексът беше последното, което би минало през ума на Ейтан, и той беше готов да протестира. Но после се сети за бебето. Симона го беше предупредила, макар и закачливо, че тези четири дни от цикъла й са жизненоважни и независимо от настроението, проблемите, скандалите или късния час те ще се любят. Не че Ейтан обикновено възразяваше, тъй като той също нямаше търпение да се увеличи семейството му. Но как би могъл да предвиди гадните събития от днес? И как да се „представи“, когато се намира в такова настроение?