Но още докато я гледаше, разбра, че се е предал. Тялото на Симона продължаваше да го изумява както онзи първи път, когато почти преди да го изпишат, бяха останали сами в празната стая в „Асаф А-Рофе“. Стройната й леко загоряла фигура, мекият тен на кожата и младежките извивки на гърдите. Черните блестящи косъмчета на триъгълничето над стройните й бедра, които можеха да го възбудят дори и да е почти мъртъв.
Тя се приближи до него само по бикини, защото обичаше да започва така — да остави нещичко за събличане. Той почувства как се втвърдява от влагата на меките й устни, от усещането на гърдите й върху кожата си, от начина, по който започна да изчезва всичката болка от този ден.
Винаги когато се любеха, Симона беше отгоре, защото коляното на Ейтан не можеше да понесе тежестта на друга поза. Но този път с нарастването на страстта му, подкрепена от остатъците на яростта, той отново „изхвърли бастуна“. Внезапно седна, с което изненада Симона, хвана я за раменете и зацелува врата, гърдите, вдлъбнатината под ребрата й, а тя се изпъна със стон назад. Тогава той я обърна по гръб, а тя не го възпря, докато му помагаше да свали нейното и своето бельо. А после те се сляха трептящи и задъхани, прилепили устни, докато пръстите им се забиваха в плътта на другия във финалната тръпка на страстта.
Минаха дълги минути, докато дишането им се успокои бавно. Ейтан лежеше отгоре, а Симона го беше прегърнала доволна. Алкохолът, тревогите, физическото напрежение и отпускането бяха взели своето. Симона се измъкна изпод заспалия си съпруг, целуна го леко по ухото и го покри с тънък чаршаф. После облече халата и излезе на пръсти да си приготви вечеря.
Той сънува много неща. Стряскаше се и скимтеше като куче от бодлите на спомените. Сънува армията, спускането с парашути из нощните пустини, катеренето по заоблените планини на Ливан, гонитбите в коли без спирачки из дъждовните улици на безименни градове.
Но повече от всичко сънува Амар Камил.
2.
Едно малко израелско градче
Йоси Йерушалми се събуди както винаги със слънцето, блеснало в очите му. Беше съзнателно подлагане под силната утринна светлина, в съответствие с дългогодишната практика на Йоси да си избира спални, които да не разрешават проявата на лошите му нощни навици. Цял живот Йоси се бореше с желанието да спи до късно и да се излежава след определен час. Принуден да победи собствения си метаболизъм, той махаше щорите от прозорците си, не разрешаваше поставянето на завеси и поставяше леглото си така, че първите лъчи на слънцето да блеснат право в очите му. Нито звънът на будилници, нито силната музика от радиото можеха да го събудят. Единственото ефикасно оръжие беше заслепяващият сигнал на Господ.
Съпругата на Йоси, Рина, никак не обичаше утринните навици на съпруга си, но успя да се нагоди. След една година брак утринните лъчи и ярката какофония от светлина и птичи подсвирквания, отекващи от стените на банята, вече не й правеха впечатление. Докато съпругът й се бореше с клепачите си, тя се обръщаше и продължаваше да спи. Освен, разбира се, ако бебето не я призове.
Но точно тази сутрин на Йоси съвсем не му беше нужна помощта на природата. Той почти не беше спал, но скочи от леглото, като че е почивал цели осем часа. Най-накрая щеше да наруши приятната монотонност на съществуването си, тръгвайки на дълга командировка. Почувства известна вина, задето изоставя Рина и бебето, но кракът му не беше стъпвал извън Петах Тиква от деня на сватбата им. Затова промяната беше приятна и той се чувстваше изпълнен с очакване.
Въздухът в стаята беше студен, съвсем необичайно за Израел толкова късно през пролетта. Рина беше отметнала синьото вълнено одеяло чак до кръста си и Йоси нежно го издърпа върху рамената й, покривайки разрошените краища на дългата й руса коса. Тя не се помръдна, но очите й бяха стиснати, като че ли вече е будна, но изобщо не желае да започва този ден.
Вратата на спалнята беше открехната, за да могат да чуват бебето. Йоси се измъкна гол и треперещ от студ, докато пресичаше ледените плочки на хола към кухнята. В края на продълговатия хол имаше високи от пода до тавана прозорци. Слънцето грееше през изправените метални ламели на щорите и хвърляше по пода къдрави сенки от големите листа на висящите растения. Но още не беше толкова силно, че да топли.
Йоси напълни металния чайник с вода от чешмата. Пръстите му трепереха, докато драскаше кибрита и палеше газовата печка. Постави водата да заври и притича в банята.