— Нещо друго? — попита госпожа Грюнвалд, макар че отговорът на господин Йерушалми беше винаги възпитано отрицателен.
— Само една усмивка, ако обичате.
И естествено, възрастната жена отвръщаше, леко изчервена, докато отново приглаждаше косата си.
— Шалом — каза тя, докато Йоси се отдалечаваше.
— Шалом — отвърна й той през рамо.
— Заминаваш ли? — не се сдържа да попита тя отдалечаващата се фигура, а после бързо притисна пръсти към сбръчканите си устни.
Той само махна с ръка.
Йоси стигна улица „Херцел“ и отново зави наляво. Тръгна по-бързо с надеждата да се постопли. Мина покрай няколко души по пътя. Деца с цветни раници, бързащи за училище, бременни майки, бутащи детски колички, мъже на негова възраст, облекли изтъркани зимни якета на израелската армия, свити под утринния студ. Кварталният доставчик на „Амизрагаз“ който разнасяше бутилките с домакинска газ, изпревари Йоси по тротоара. Първоначално не го позна заради костюма, но после спря внезапно, смигна конспиративно и му махна с ръка, докато влизаше в двора на една от сградите.
Йоси стигна на кръстовището, където в студени дни като днешния обикновено се качваше на автобус номер 17, за да измине краткия път по „Хаим Озер“ до своя клон на банка „Леуми“. Един полицай мина върху бяла моторетка „Веспа“, войници с автомати „Галил“ на рамо и войнишки торби гледаха мрачно, връщайки се от отпуска в топлите си домове, красиви гимназистки клюкарстваха весело на път за училище.
Йоси пресече и застана да чака на отсрещния ъгъл. Запали цигара и погледна часовника си. Не се намираше на определена спирка, но скоро един червен автобус „Мерцедес“ спря до него. Върху предното стъкло имаше надпис „СПЕЦИАЛЕН“. Йоси се качи и шофьорът го поздрави с кимване. Той седна на една от предните седалки. Вътре имаше само още един пътник — войник, който изглеждаше заспал върху най-задната седалка.
Автобусът тръгна бързо на юг, в обратна посока от центъра на градчето. Не спираше никъде. После зави по улица „Борова“, по която пътува още пет минути. Групите жилищни блокове ставаха все по-редки, а движението по пътя намаля до някой случаен военен джип или полицейска кола. Автобусът спря на кръстовището „Сиркин“, най-южния кръстопът в края на градчето.
— Б’ацлаха25 — пожела му успех шофьорът и отвори вратата.
— Тода26 — каза Йоси и слезе с куфарчетата си.
Тръгна отново пеша, сега на изток покрай тясното шосе към полето. Тук зелените ливади бързо се предаваха на необработени поля от кал. Дърветата бяха с оголени клони с изключение на малки групички зелени борове, а мръсните далечни петна топящ се сняг бяха в пълно противоречие с топлите спомени за Петах Тиква.
След половин километър Йоси стигна висока телена ограда, която пресичаше шосето. Опасаните с бодлива тел стълбове се губеха от двете страни на пътя и изчезваха зад далечните хълмове. По средата й, точно върху шосето, имаше портал. Самотна фигура с шапка и зелена вълнена униформа беше застанала до него и потропваше с крака, държейки на каишка едно куче хъски. Мъжът наблюдаваше приближаването на Йоси, а после, без да каже дума, плъзна портала върху колелцата му. Изобщо не вдигна поглед, когато Йоси мина покрай него.
Той измина още половин километър, вече позатоплен от ходенето. Накрая върху билото на хълма, където шосето минаваше между две побелели от скреж дървета, той видя колата.
Беше дълга, сива, издута и паркирана напреко на шосето. Явно шофьорът беше сигурен, че по шосето няма да мине никакво друго превозно средство. Възбудата на Йоси нарасна и сърцето му ускори пулса си. Не можеше да види кой седи в колата заради затъмнените й стъкла, но когато се приближи, задният капак внезапно се отвори със съскането на хидравлична система и зяпна като устата на ламя.
Двигателят работеше равномерно и едва чуто. Йоси се приближи сред облак изгорели газове и остави куфарчетата си в багажника. Затвори капака, потри премръзналите си ръце, а после приближи една от страничните врати и влезе. Голямата лимузина потегли веднага.
Мина минута, докато очите на Йоси свикнаха, защото слънцето беше твърде ярко, а в колата цареше полумрак от затъмнените стъкла и черните кожени седалки. Беше сам върху широката задна седалка. Дебела плексигласова преграда го делеше от мястото на шофьора. Отпред вдясно седеше едрата фигура на мъж, който, изглежда, четеше някакви документи. Главата му беше голяма, а късата руса коса — посивяла от годините. Вляво шапката с козирка на шофьора беше насочена право напред над волана, върху който почиваха ръцете му в черни кожени ръкавици.