Независимо дали мисията е в ход или не, тази сутрин през определени интервали от време членовете на групата щяха да излязат по улиците на Мюнхен. Хари Вебер щеше да се появи в първата от петте тайни квартири. Високата руса агентка, жителка на града, няма да знае почти нищо за задачата, но пък ще е доста красива. Хари ще я държи за ръка и ще я гледа със страстна усмивка върху мокрото от дъжда лице, предлагайки й едно утринно забавление.
За по-малко от петнадесет минути двойката ще успее да почисти всяка от квартирите. Първо, поставили на ръцете си хирургически ръкавици, те ще почистят от „издайници“ — вещи, забравени в предстартовата треска, — които биха могли да посочат следа. Такива неща почти никога не са оставали, но една от причините другарите му да обичат толкова Хари беше, че той обикновено правеше разбора на пропуските винаги след операцията на някое тихо местенце и достатъчно далеч от ушите на всечуващия Ханс-Дитер Шмид.
След това Вебер щеше да извади от кожената чанта, която носи през рамо, две опаковки спрей „Виши“ за след бръснене. В последните години Управлението беше решило, че внимателното изтриване на отпечатъците от всички възможни места в тайните квартири е опасно и излишно губене на време. Затова пръскането на одеколона служеше за почистване на мазнините, оставени от пръстите, и по този начин правеше почти невъзможно свалянето на каквито и да било отпечатъци.
Като добри и бързи домакини Вебер и партньорката му щяха бързо да напръскат в помещенията всичко, което има макар и малки гладки повърхности. Щяха да обработят краката на масите, телефоните, облегалките на столовете, рамките на картините, дръжките на вратите, крановете на мивките и дори списанията. Естествено, че за известно време квартирите ще миришат на публичен дом в Порт Саид, но скоро мирисът, заедно с леката лепкава влага и отпечатъците ще изчезнат.
И накрая, след един последен оглед, Вебер ще остави върху масите в квартирите по един дебел плик. Също както при колите на Хаузер, той ще съдържа напечатана бележка с извинение пред собственика и петстотин немски марки.
Към средата на сутринта Вебер ще е санирал всички тайни квартири и ще е освободил партньорката си. След това, ако е необходимо, ще прекара цялата останала част на деня седнал в камиона си в един частен гараж в Швабинг и ще слуша радиото…
Все още замислен по преговора на действията преди изпълнението на мисията, Екхард не усети, че се усмихва глупаво.
— От какво си толкова щастлив? — попита Райнер Люкман, който беше приключил закуската си и измил съдовете. Беше съблякъл черното си кожено яке и запасал пистолета под колана, лежеше на пода. Върховете на обувките му опираха върху пожълтелия линолеум на кухнята, а дланите му почиваха върху сивия килим на хола. Правеше лицеви опори.
— Мислех за Вебер — обясни Екхард.
— Нойн… Цен…5 Той вече доста поостаря за тази работа.
— Стига с опорите… Той си е на върха. Спокоен, за разлика от нас. Недей да прекаляваш. Ще си развалиш прицела.
Люкман послушно спря и се обърна, за да направи няколко коремни преси, но преди това дръпна от цигарата си, която димеше в един пепелник върху кухненската маса.
Миризмата на тютюна предизвика и Екхард да запали. Той извади от джоба на якето си пакет „Ротманс“ и запали цигара със запалка-еднодневка. Голямата игра — както англичаните наричаха разузнавателната работа — си вземаше своето. Всички от членовете на оперативната ударна група бяха здрави, но и всички пушеха. Тони се чудеше дали ако цялата група бъде подложена на разпит и лишена от цигарите, няма всички за зачуруликат като ято калифорнийски славейчета.
Екхард беше сигурен, че Ханс-Дитер Шмид също пуши в този момент. Той сигурно се е облегнал върху бюрото си в „Киндер Шпил ГМБх“ — неговата фалшива фирма за внос и износ на играчки — и се е втренчил като оптимистично настроен лешояд в трите си черни телефонни апарата. Малкият офис, пълен с карти, каталози и транспортни документи, вероятно е замъглен от дим. Шмид няма да мръдне от стола си. Единственото доказателство за вълнението му ще бъдат смачканите червено-бели пакети от цигари „Кронос“ върху бюрото му.
Обикновено оптимистичното изражение на Шмид ще бъде лишено от всякакъв хумор, докато чака съобщенията от групата Обикновени.
Обикновените са местни жители, оперативни работници, чиято единствена функция ще бъде да освидетелстват първоначалните действия на Обекта, да съобщят за тях и после да се оттеглят от мисията.
Екхард въздъхна, докато мислеше за сложността на операцията и броя на участващия персонал. В модерни времена идеята, че един самотен убиец би могъл успешно да проследи добре пазена жертва и да изпълни сам мисията, може да се срещне само по романите на Флеминг. За да изпълниш задачата си както трябва — и най-важното, за да оживееш — ти трябва подкрепа. Много малко са разузнаванията от световна класа, които биха могли да работят без конкуренция, само с партньори от собствената си нация. Екхард се гордееше с възможностите на своите сънародници да сътрудничат, да разпределят, да поддържат сигурността и въпреки това да изпълняват сложни мисии. Днес операция „Флейта“ ще включи оборудване и персонал от дипломатическата охрана, от цивилното разузнаване, от военното и военновъздушното разузнаване, както и от специалните авиоотряди.