Выбрать главу

Ако „Флейта“ успее, всички ревностно ще се борят, за да си поделят похвалите. Но ако се провали, всеки сам ще си ближе раните.

Може би това внимание към оперативните подробности служи като някаква психологическа компенсация за липсващия фактор — Неизвестното. Тази невидима същност, естествено, е Обектът. Защото подготовката може да е идеална, всеки да е на точната позиция, но човек никога не знае какво ще направи той.

Амар Камил.

Дали той още си е в стаята в „Континентал“ на улица „Макс-Йозеф“? Наблюдателите бяха на постовете си цяла нощ, обхванали хотела колкото е възможно по-добре, без при това да провалят Мисията. При последния доклад в 01:20 часа Камил си беше легнал. Но кой може да бъде сигурен?

Пък и когато — и ако — Камил най-после се появи, дали ще се хване в играта? Дали както през четирите дни на проследяването ще отиде в своя „офис“ под „Щахус“? И ако го направи, когато излезе накрая оттам, дали все още ще изпитва сексуален апетит, за да рискува и се обади на любовницата си в Богенхаузен?

Толкова много променливи. Толкова много случайности. Толкова зависимости от късмета и съдбата. Внезапно на Екхард всичко това започна да му се струва глупаво. Всъщност граничещо с невъзможното.

Почти три месеца бяха следили терориста из цяла Европа, но той като че ли винаги се изплъзваше от тях като зъл магьосник. Понякога Екхард трябваше да си повтаря колко е важна мисията и да си припомня първоначалното съвещание, когато на Групата беше възложена операция „Флейта“.

— Какво е направил сега? — беше попитал той Шмид, когато командирът за първи път обяви коя е мишената им. Камил, разбира се, си имаше кървава биография, но все още не беше извършил толкова престъпен акт, който да изисква екзекуция.

— Взривил е един американски пътнически самолет във въздуха.

— Хорнъсби ли? — беше прошепнал със затаен дъх Райнер Люкман името на заспалото шотландско градче, върху което бяха паднали горящите останки на машината заедно със своите 162-ма мъртви пътници.

— Да.

— Тогава защо не го хванат американците? — беше попитал Екхард.

— Защото, за да го направят, на тях им трябват очевидци, пръстовите отпечатъци на Камил по останките, както и разрешение на Конгреса — беше му отвърнал Шмид със смесица от съжаление и презрение.

На Екхард не му бяха нужни повече причини, тъй като Камил вече беше виновен за масови убийства, които надхвърляха международните граници. Но се чудеше дали Групата не е срещнала най-после равен на себе си.

Телефонът звънна.

Люкман замръзна в полуседнало положение. Екхард обърна глава към ъгъла на хола, където върху малка дървена масичка се намираше мръснобелият апарат.

Той прозвъня отново.

Люкман скочи прав, но Екхард вече беше стигнал и вдигнал слушалката. Той си наложи да говори с нормален тон, дори да изиграе сънливост.

— Морген6.

— Здрасти — беше басовият глас на Ханс-Дитер. — Господин Адлер?

— Съжалявам. — Тони вече кимаше на очакващия новини Райнер. — Сгрешили сте номера.

— Ентшулдиген зи, бите7.

Шмид затвори и в същия миг слушалката на телефона на Екхард тракна върху мястото си. Той вече беше тръгнал да вземе малката си раничка с бельо. Люкман облече якето си и нахлупи черно кожено таке върху главата си. Никой от двамата мъже не проговори, докато огледаха стаите с един бърз, последен поглед. Вече го бяха правили на два пъти. Просто навик.

— Готови? — Екхард застана пред Люкман в средата на хола. Райнер потупа малката издутина под якето си.

— Готови.

— Вир геен8.

Пляскането на студения дъжд внезапно ги оглуши като тропот на сачми по ламарина, но гологлавият Екхард не му обърна внимание. Тръгна сам и бавно пресече улица „Косенер“ към малката тъмносиня фиеста, паркирана пред черквата. Отвори вратата, вмъкна се на предната седалка и остави раничката си отзад. Бързо загря двигателя и подкара колата по улицата. Капките на дъжда подскачаха и образуваха бели ореоли около паркираните коли по „Унтер Зендлинг“. Почти никакви коли не се движеха по улицата. Той зави покрай черквата, насочи се на север по „Цилертал“ и спря на петдесет метра от ъгъла.

вернуться

6

Добро утро (нем.). — Б.пр.

вернуться

7

Извинете, моля (нем.). — Б.пр.

вернуться

8

Тръгваме (нем.). — Б.пр.