В къснопалеолитните пещерни рисунки се срещат сцени, в които централна роля играят хора, облечени в животински кожи. В пещерата Ласко (край река Дордона) е изрисуван мъж с маска, представляваща птича глава, който лежи на земята в особено скована мъртвешка поза. Недалеч от него стърчи прът с кацнала на върха му птица. Последният мотив е известен от сибирското шаманство; птицата представлява или духът-помощник на шамана, или неговата собствена душа, пътуваща към отвъдното в образа на птица, докато безсъзнателното му тяло остава да лежи в транс. Очевидно тук е изобразен шамански сеанс; наред с известните еленови маски птичата глава е елемент от основните ритуални костюми на северноазиатския неотдавнашен шаманизъм.
I. ПРОБЛЕМАТИКА
1. Здраве
Най-съществените проблеми на традиционните общества1 били сходни с тези от предшестващата праисторическа епоха. В опита си да преживеят членовете им се нуждаели от многобройни източници за прехрана, чието експлоатиране предполагало добро здраве и умело използване на необходимите познания и техники. Те били предавани от старите на младите, които пък били подкрепяни от подрастващите. По същата причина — запазване съществуването на племето и неговата култура — се грижели за приемствеността на поколенията чрез непрекъснато размножаване.
Според традиционните вярвания човешкото тяло било създадено от преходния физически образ, не толкова преходната душевна виталност и непреходната свободна душа. Душевната виталност поддържала органичните телесни функционални способности; тя придавала на тялото жизнена сила. Характерни нейни черти били способността за движение и запазването на телесната температура и консистенция. Затова смятали, че тя е особено концентрирана в кръвта и във всички силно проникнати от кръв органи като сърцето, черния дроб, бъбреците, а също и топлите човешки части — устната кухина, мишниците, коленете и гениталиите; в твърдите и не толкова преходни елементи на тялото като костите и зъбите, а също и във всички телесни отделяния — включително изпражненията, урината и менструалната кръв като последици от физически и емоционални действия и растеж; в спермата, слюнката (отделяна при дъвчене или наблюдение на възбуждащи апетита храни), в потта, майчиното мляко, сълзите, погледа, порастващите косми и нокти. Живата душа била решаваща за дееспособността и плодовитостта. Затова съществувал витален интерес за нейното засилване и трайно съхраняване.
Това могло да се постигне с грижливи упражнения и достатъчна почивка, но далеч повече чрез целенасочената употреба на богати на енергия минерали, растителни и животински вещества (определени видове почви, корени, зърна, плодове, сокове, смоли, яйца, сърца, дроб, костно брашно и др.), както и на магически средства за укрепване на жизнеността.
Но в своя същински и крайно причинен смисъл животът бил предоставен на човека от свободната душа още в майчината утроба: в първите месеци след зачеването, при това отвън, чрез бащата или някаква външна духовна сила. Мястото на свободната душа било локализирано в главата, непосредствено под черепната обвивка. Разглеждали я като седалище на съзнанието и като център за формирането на идеите и представите; освен това тя осигурявала човешкото въображение, познавателните способности, силата и концентрацията на волята. Тя била решаваща и за съвместния социален живот.
Докато тялото и виталната душа образували толкова тясно и неразрушимо функционално единство, че не могли да живеят отделно едно от друго, то свободната душа не била така здраво свързана с тялото. При състояние на органична деактивираност или слабост тя винаги могла да се откъсне от него. Например по време на нощния сън тя напускала тялото и обикновено витаела наблизо около спящия, но при определени обстоятелства се отдалечавала и дори се пренасяла в отвъдното. Онова, което виждала или преживявала там, после се появявало в сънищата. Затова тази определено разхлабена връзка винаги представлявала един особен риск.
Един човек бил напълно здрав само когато трите основни съставни елемента — тялото, жизнената душа и свободната душа — образували определено затворена функционална общност и следователно единият от елементите здраво задържал останалите, свързвайки ги взаимно. Този процес значително усилвал организма и му осигурявал оптимална дееспособност — основата за развитието и успехите му.
1
С това понятие обозначаваме племенните или селски общности на ловните, събирателски, аграрни или номадски култури, които по време на своето изследване все още не били влезли в досег с индустриалните цивилизации на Новото време. Животът им протичал стриктно в рамките на старите наследени традиции (оттук и терминът „традиционни общества“), които ставали свещени в примера на прадедите и неприкосновени чрез Сътворението. — Бел. авт.