За ускоряване на този процес често били използвани стимуланти. За изпадане в транс шаманите от Източен Сибир вдишвали дим от див розмарин, в Хиндукуш предпочитали хвойновия пушек, а в Северна и Южна Америка пушели тютюн. Като алтернатива — или допълнение — южноамериканските индианци практикували и смъркането на тютюн или стрити на прах изпечени ядки от определени черупкови плодове — например известното Йопо (енфие), респективно пиели вода с настъргани в нея тютюневи листа.
Но както в Южна Америка, така и в средноамериканските територии и на север, като индуктори за транс твърде често използвали определени растителни опиати. Особено прилагана в Южна Америка била придобилата известност покрай съвременния интерес на фармацевтичната индустрия към съответните стимуланти аяуаска (Caapi, Yaje, Natema). Тази предизвикваща халюцинации напитка била приготвяна от различни разновидности Banisteriopsis, принадлежащи към Malpighiaceae, семейство кръстовидни. Става дума за едни увивни лиани, които растат в диво състояние, но могат и да се култивират. Те се счуквали в хаван, насипвали се в глинени съдове и се заливали с вода, а след определено време разтворът се прецеждал. Употребявали се съвсем малки количества. Влиянието на напитката се предизвиквало от алкалоидите хармин и тетрахидрохармин и обикновено се постигало с допълнителна употреба на други растителни видове, възбуждащи халюцинации. Приблизително подобно състояние предизвикват и други опиати от същата област на разпространение — татул (Datura), един сорт разводниче, което също се бере в диво състояние, но се отглежда и в градина и притежава висока концентрация на алкохол в листата и плодовете си; от Мексико и Тексас е познато растението Peyotl (Lophophora williamisii), един вид кактус, чието значение почива на алкалоида мескалин; а от Южно Мексико са познати различни видове псилоцибинови гъби (и най-вече Psilocybe mexicana), при които предизвикващите халюцинации вещества са индолалкалоид и псилоцин.
Употребата на растителни екстракти с алкалоидно съдържание действа специфично върху различни центрове на нервната система. Според вида на веществото последиците могат да бъдат различни, но притежават определени общи черти, появяващи се както поединично, така и в различни комбинации. Алкалоидите въздействат възбуждащо и еуфорично (като кофеина), но също така водят и към пристрастяване (кокаин и морфин); други влияят притъпяващо, а при свръхупотреба — и токсично (стрихнин, никотин, морфин), но всички без изключение предизвикват промяна във възприятията. Проверките на клинични състояния, но също и познанията, извлечени от проведени върху собствения организъм опити на отделни етнолози потвърждават онова, което споделят като преживяване в транс и южноамериканските шамани. Почти веднага след поемане на алкалоидосъдържащите опиати се появява виене на свят, треперене, страх от теснота и задух, но скоро тези състояния отстъпват на една, сякаш освобождаваща наслада, придружена от чувството на свръхвъзможности. Душата се отделя от тялото, въздига се и отлита. Пред погледа се разкриват фантастични пейзажи, населени с причудливи животински същества и духове, пламтят буйни огньове, ярки светкавици проблясват над бушуващото море или тежки облаци се носят сред ослепителна светлина. Ухото на опиянения долавя различни звуци и гласове, тялото му се носи над ярко обагрени бездни, чиито контури ту рязко изпъкват, ту се сливат и размиват — той ясно вижда разни влечуги, едри зверове и грабливи птици, превръща се в най-различни животни и дори в скелет. Понякога се стига до усещането за „обладаност“. Накрая остава главоболието, конвулсивните прозявки и почти болезнената чувствителност към светлината — а също и парализиращото изтощение. Въздействието още повече се засилва от обстоятелството, че преди приемането на дрогата шаманите гладували поне едно денонощие.
Средноамериканските и южноамериканските шамани са особено известни с използването на предизвикващи халюцинации растения — природата им предлагала истинско изобилие от суровини. Напротив, в предполярните и полярните азиатски и северноамерикански области подобни средства или не съществували, или били рядкост. Замествали ги с други методи, а именно музиката и танцът; но с едно твърде важно изключение; в две сибирски области — при североизточните палеоазиати (чукчи, коряки, юкагири и ителмени) и съседните им тунгуски племена, а също и при западните угрофински народи (вогули, остяки и самоеди) като предизвикващ транс опиат използвали мухоморката (amantia muscaris), която съдържа и високотоксичните отрови (Арсенова киселина и нейният дериват мусцимол, а също така и алкалоида мускарин). За ядене се използва само капачето на гъбата; тя може да се дъвче в прясно състояние, но е възможно да се вземе и екстракт, разреден с вода, еленово мляко или растителни сокове от боровинки, къпини или дива роза (Epilobium angustifolium); с цел съхранение гъбите могат да се изсушат, в процеса на което се отделя мусцимол.