Всичко това обаче не винаги се осъществявало без затруднения. Някои жени били изобщо безплодни или не могли да раждат занапред. Други абортирали преждевременно, раждали уроди или мъртви деца. Причините за това по правило били известни. Тогава забранявали на жената да ражда, което понякога прекратявало и брачната връзка. Тогава отвъдното отказвало да й даде душа — или самата душа просто не се задържала при нея. Същото се отнасяло и за детската смъртност. Първоначално душата била слабо свързана с тялото. Тя непрестанно го напускала, за да посещава своите близки в царството на мъртвите — при това най-често през фонтанелата между челната и теменната кост, която се затваряла едва между деветия и шестнадесетия месец. Затова и кърмачетата спели толкова дълго. Но по време на тези пътешествия детските души могли да бъдат уловени или отклонени от злонамерени духове, особено ако през този критичен период родителите предизвикали с определена постъпка нежеланието на душата да се завърне обратно. Следователно всичко се свеждало до особено внимание към новороденото и към грижата за осигуряване на спокойствие и хармония, за да може душата по-лесно да свикне с всичко.
3. Прехрана
Ако хората нямали други грижи, най-често се занимавали с осигуряване на прехраната. От решаващо значение бил начинът, по който се сдобивали с нея. Осигуряването предполагало достатъчно растителноядни насекоми — ларви, бръмбари, скакалци, — играещи важна роля за захранване на организма с протеин; охлюви, раци, жаби и други дребни животинки, събирането на които било женска задача. Друго важно условие било запазването на дивеча, за да бъдат успешни мъжките ловни походи. При аграрните общности засятото трябвало да осигурява достатъчна реколта.
Но за всички тези неща не съществувала сигурност. Както в споменатите по-горе области и тук често се стигало до застрашителен недоимък. Причини за това били природните бедствия, сушата или тежката зима. Все пак не и в краен смисъл — защото и в тези случаи приемали, че природните смущения се дължат на човешки прегрешения. Ако принуждавали стадата добитък да сменят пасищата си не според изискванията на лова или ако извършели нарушение на някое табу — например кръвосмешение, — падали градушки или ставали земетресения. Полярните ескимоси обяснявали на Кнуд Расмусен, „че хората забравили стриктно да се придържат към завещаните от дедите жизнени правила“: защото всичко се свеждало до „запазване на правилния баланс между хората и останалата част от света“.
В тази връзка особено чувствителни са отношенията между човека и дивеча. Множество митове посочват, че двете страни имат общ произход и следователно са роднини. В прастарите времена те все още могли да се преобразяват по свое желание, докато по-късно, към края на фазата на Сътворението, днешният ред бил окончателно наложен. По принцип обаче и двете страни запазили възможността да разменят душите си. Това ги задължавало към поведение, обичайно между роднини: срещали се, изпълнени с взаимен респект, и при нужда се застъпвали един за друг. Приказките от целия свят са изпълнени с примери за животни, които помагат на изпаднали в беда хора. Ако дължимата благодарност липсва, грешката съответно се заплаща. Често се говори и за преобразяване на едните в другите.
Но роднините не могат да се убиват помежду си. Именно този бил основният проблем на ловните култури, с който те се сблъсквали по най-различни начини и се опитвали да отслабят неговите съдбовни последици; защото запазването на самото съществуване предполагало убиването на животни. Например в много райони по света имало обичай да се извиняват пред убитото животно в най-различни форми и често да провеждат истински „помирителни походи“, за да успокоят душата на жертвата. В Сибир се опитвали да я убедят, че делото е извършено от чужденци — например руснаци. Запознатите с този процес етнолози свидетелстват, че убийството твърде много тежало на ловците. След изяждане на месото подреждали по възможност повечето от костите във формата на скелета и на места дори ги погребвали. Господствала безкрайно разпространената вяра, че това ще предизвика ново въплъщение на животното.