По този начин в шаманизма винаги се отразявала и локалната културна история. Докато при маргиналните ловни и събирателни култури той отчасти се е запазил в елементарен първичен вид, в земеделските култури приел някои манистични черти и се сдобил с допълнителни функции в съответствие с аграрната ритуална и култова практика, а в Централна Азия бил многократно преоформен поради сменящите се влияния от южните архаични и средновековни висши култури, които ясно се отразявали в смесването на понятията и в крайна сметка се размили в южноазиатските висши култури с преобладаващ екзалтиран шаманизъм.
Ако се абстрахираме от всички вторични прибавки, шаманизмът представлява ядрото на една много стара и „обединяваща“ теория за съществуването на природата, която била най-оптимална и подходяща за ловните и събирателските култури — очевидно запазена и при това останала стабилна с течение на времето, едновременно затворена и кохерентна.
Остава немислимото без единството на елементите в ядрото преобразяване по време на посвещението; остава екстазът и вярата в духове, носеща чертите на определени болестни състояния, която в по-ново време се радва на особено влияние във връзка с движението Ново поколение, с повишения интерес към спиртуализма и особено към окултизма. Очевидно става дума за една обща база от познания, достъпът до която се осъществява по различен начин — както чрез съзерцание и концентрация, така и чрез мимически движения, рецитация, музика и танц; но също и чрез употребата на предизвикващи халюцинации опиати или при страдание от психическо заболяване, — а едновременно намира аналогия и в сънищата на „здравите“ хора. Всички тези съзнателни или несъзнателни форми за „промъкване оттатък“ според общата характеристика предизвикват променени или разширени състояния на съзнанието. Дали по този начин недостъпната за обикновеното или „грубосетивно“ възприемане „реалност“ става познаваема, както може да се прочете в най-новата специализирана литература за шаманизма — е въпрос, който не може да бъде разрешен с етнологически средства. Етнологията се интересува от реалността само дотолкова, доколкото хората или племената, с които тя се занимава, са убедени, че тяхната история и представи съответстват на реалната действителност и по този начин имат определящо влияние върху начина им на живот.
ПОСЛЕСЛОВ
След въвеждането на колониализма с неговите съпътстващи усилия не само към цивилизоване на „дивото“, но и към неговото християнизиране, шаманизмът непрекъснато бил изложен на преследване. Църковната власт добре разбирала, че на нейните цели се противопоставят именно шаманите — като носители на традиционните вярвания. Те били обявени за „съюзници на дявола“ и за еретици, а след началото на XVII в. били изгаряни на кладите в Сибир като магьосници и вещици. По-късно просто унищожавали костюмите и реквизита им, възбуждали против тях процеси и ги хвърляли в тъмница като опасни престъпници — или ги осъждали на принудителен труд. Но твърде скоро се сблъскали с определени трудности, защото постепенно и руските „сибиряци“ били заслепени от шаманството — в началото на XVIII в. започнали да се появяват и руснаци шамани.
След Октомврийската революция се променили основанията, но не и неотстъпчивостта и средствата на преследването. Оттук нататък шаманите били обявявани най-малкото за шарлатани и измамници, а според господстващите правила — за представители на местната „буржоазия“, подкрепящи „клановата аристокрация“ и „едрите земевладелци“ (в Сибир). Разглеждали ги като двойно по-опасни реакционери, защото прибавили обвинението във всяване на вражда между отделните племена от етническата общност и в използване на влиянието и религиозния инструментариум за подкрепа на господарските интереси и по този начин за запазване на съществуващите „отношения на зависимост и експлоатация“. И. М. Суслов, който по партийно поръчение провеждал проучване сред централно-сибирските тунгуси (евенките), в разгромяващото съчинение Шаманизмът и борбата против него (Съветски Север, 1931, 3–4, 89, 152) обрисувал шаманите като „социално зло“ от най-висша степен и като „спирачка за социалистическото строителство“, като настоявал за неговото пълно разгромяване.