Като подходящи за тази цел били разглеждани най-вече средствата на т. нар. атеистична пропаганда. Специално в Сибир тя преследвала две цели: да освободи „народа“ от неговите религиозни представи, които го превръщали в отстъпчива жертва на експлоататорската класа и без друго почивали върху погрешно разбиране за природата; освен това да „ликвидира“ шаманизма, което Суслов определял като „откриване на специален фронт на класовата борба в Севера“. Заедно с мнозина други автори той препоръчвал включване в борбата на всички възможни институции: Ленинградският институт за северните народи, а също и локалните висши технически училища и образователните курсове да предложат на студентите специални занимания, беседи и да им предоставят отделни помещения за обучение, заниманията да имат антирелигиозен и особено антишаманистски характер, за да се създадат и образоват необходимите пропагандни кадри за борбата с шаманизма. От тези занимания не бива да отсъства никой студент, който би желал да получи изискваното и необходимо закаляване в атеизма. Следователно става дума не за „арелигиозно“, а откровено „антирелигиозно“ и „антишаманско“ образование, необходимо особено за жените и младежите — именно в този аспект „работата в борбата против шаманизма придобива особено, огромно значение“, (с. 148).
„Пропагандата“ била от полза. Много скоро някои шамани предали своите тъпани в селсъветите — в смисъла на символично-демонстративен акт. Други — колебаещи се и останали „непросветени“ — търсели някакъв компромис: така например през шейсетте години нанайските шамани обяснявали на етноложката Анна Василевна Смоляк: „Ние помагаме на лекарите с каквото можем, само че не записваме констатациите си на хартия.“ Там, където те проявявали упорство или не се поддавали на съвети, ги арестували и отнемали имуществото им. Макар и достатъчно типична, но все пак по-хуманна изглеждала за преквалификацията и назначаването им като артисти — останало само вестникарска тема в местната преса при съветизирането на Бурятия. Същевременно обаче — както се изяснява днес — на мнозина се удало да преживеят и продължат дейността си — очевидно с помощта на своите, иначе това би било невъзможно.
Междувременно те вече не са изложени на опасност. Промяната и световноразпространеният окултизъм на Новото поколение доведоха до тяхната пълна реабилитация. В Южна Америка (но и на други места) шаманите водят масово посещавани учебни семинари: в Япония и Корея те се радват на нарастващ интерес; в западноевропейските страни ясновидците, „вещиците“, душевните лечители и „градските шамани“ са част от висшата конюнктура. Първоначално с известно колебание, но вече все по-мощно тази вълна заля Русия и бившите републики. В това отношение са изиграли своята роля и старите дореволюционни традиции. Появяващите се по телевизията лечители, ясновидци и шамани се радват на огромен зрителски интерес. Етнолозите отново започват да откриват културното значение на шаманизма и да оценяват особената театрална сила и поезия в неговите сеанси. Но старите все още не могат да се откъснат от своето минало. Ресорният ръководител на Етнологическия институт към Руската академия на науките в Москва не без известно примирение установява: „Днес имаме всички основания да твърдим, че шаманството, което при новите обществено-политически условия бе изгубило силата си поради официалната антирелигиозна идеология, има възможността да удължи живота си в Средна Азия, Казахстан и някои други райони.“ (В. Н. Базилов, Шаманството сред народите от Средна Азия и Казахстан. Берлин, 1995, 333).