Ник се отправи към железопътния път през поляната. В тъмнината той се ослуша. До него достигна мекият глас на негъра. Той не долови думите. После чу малкия човечец да казва:
— Страшно ме боли главата, Бъгз.
— Ще ти мине, мистър Франсис — утешаваше го гласът на негъра. — Изпий тази чаша с топло кафе.
Ник изкачи насипа и тръгна по линията. Откри, че държи сандвич с шунка и го сложи в джоба. Преди пътят да завие зад хълма, той се обърна и за последен път видя светлината на огъня.