Шест маси от центъра на помещението бяха преместени встрани, отваряйки място в средата, което на Хари му се струваше ужасно малко.
Тълпата изведнъж започна да аплодира и свирка. Гледайки право към задната врата, Хари видя Елмър да влиза. Зад него вървеше висок, мършав мъж.
— Дами и господа! — провикна се Рой. — Шампионът!
Шампионът погледна навъсено към тълпата и, накуцвайки, застана в центъра. Изглеждаше така, сякаш досега много пъти се е бил — широкото му чело бе пресечено от белег. Носеше превръзка на лявото око. Част от ухото му липсваше. А също и показалеца на лявата ръка.
Поглеждайки надолу, Хари видя каква бе причината за непохватната походка на шампиона. Еднометрова верига се влачеше между окованите му нозе.
— Няма да се бия с този човек — заяви Хари.
— О, напротив — каза му Рой. — Елмър?
Слабият старец коленичи. Отключи катинара, махайки прангите от единия крак на шампиона.
Хари направи крачка назад.
— Стой мирен — нареди му Рой.
— Няма как да ме накараш да се бия с този човек.
— Онези с по-малките номера ще се радват да чуят това.
— Точно така! — провикна се някой от тълпата.
— Ти просто стой там — обади се друг.
Още хора се присъединиха към виковете, едни го насърчаваха пасивно да чака мига на смъртта, други пък настояваха да се бие.
Елмър погледна към желязото върху лявото коляно на Хари. Веригата сега го свързваше с шампиона.
— Колко е? — попита Рой.
Виковете секнаха.
— Десет секунди до началото — каза Джули.
— Елмър?
Старецът притича към дъното. Отиде при тезгяха и извади оттам чифт равни по размер ножове.
— Пет секунди — каза Джули.
Ножовете имаха дървени дръжки с месингов предпазител и 8-инчови остриета от полирана стомана.
— Няма да го правим — каза Хари на шампиона. — Не могат да ни накарат.
Шампионът презрително се изсмя.
Елмър подаде единия нож на шампиона, а другия на Хари. Бързо се отдръпна, когато Джули каза:
— Почвайте!
Хари хвърли на земята ножа си. Острият връх се забоде надълбоко в твърдия дървен под. Дръжката все още вибрираше, когато шампионът замахна към стомаха на противника си. Хари отскочи. Веригата го спъна и той падна назад. Шампионът стъпи на коляното му. Хари изкрещя от силната болка.
В пристъп на лудост шампионът изпищя, хвърляйки се върху Хари. С две ръце Хари го спря да не забие ножа в лицето му. Острието се доближи. Затвори очи и усети левите си мигли да докосват стоманения връх. Извръщайки глава, той се обърна на една страна. Острието разкъса ухото му и се заби в земята до главата му. Сви юмрук и удари в носа шампиона. Зашемети го и използва момента да се измъкне изпод тялото му, претъркулвайки се. Пропълзя надалеч от търсещите да го сграбчат ръце и се изправи.
— Стига! — извика той. — Стига вече! Това трябва да спре!
Тълпата го освирка.
Шампионът вдигна ножа си, скочи на крака и тръгна към Хари, олюлявайки се. Острието разряза предната страна на карираната му риза.
— Спри!
Шампионът с ръмжене му се нахвърли. Посегна с ножа към корема на Хари, но не успя да го достигне, защото бе изритан в ръката. Нападна отново. Този път успя да пореже Хари и замахна към стомаха. Опонентът се завъртя и отблъсна атаката. Улови десните китка и лакът на шампиона и заби коляното си между тях. Ръката се счупи с грозен звук. Шампионът изкрещя, изпускайки ножа, ала го хвана с лявата си ръка и замахна в див екстаз, но Хари навреме се отдръпна. Клекна за по-голяма опора и силно дръпна веригата. Кракът на шампиона се изпружи високо и онзи се свлече. Хари скочи отгоре му. С две ръце притисна към пода здравата ръка на шампиона.
— Предай се! — изкрещя той на окървавеното лице пред себе си.
Шампионът кимна. Ножът падна от ръката му.
— Ето! — Хари вдигна очи към публиката. — Той се предаде! Спря!
Изведнъж мъжът се изправи и впи зъби във врата на Хари. Заслепен от болка и разгневен от измамата, Хари се просна на земята. Видя ножа. Четири пъти прониза тялото на противника си преди челюстите да се отпуснат. Шампионът падна. Главата му силно и глухо се удари в пода.
Хари изпълзя настрани, опипвайки раната на врата си. Не кървеше чак толкова, колкото се бе опасявал.
Седейки на земята той видя Рой да коленичи до шампиона.
— Мъртъв ли е? — надигна се въпрос.
Рой провери пулса.
— Още не — каза той.
— Хайде! — извика някой.
— Давай, де! — подкани го друг.
— Довърши го! — обади се някаква жена.
Това продължи още няколко секунди. След това настъпи тишина. Абсолютна тишина. Всички се взираха в Рой, коленичил до свлеклия се шампион.