— Вие сигурно се шегувате, мадам. Да предложите женитба на мъж, който отива на бесилото? Честна дума, не виждам логиката!
— Случаят е твърде заплетен — Шана засрамено му обърна гръб и му заговори тихо през рамо. — Баща ми даде една година отсрочка, за да си избера съпруг, а ако не ми се удаде, тогава към олтара ще ме поведе жених, когото той ще избере. Баща ми вече ме вижда да вехна като стара мома, а иска наследници за състоянието си. Съпругът, който трябва да му представя, трябва да произхожда от семейство, принадлежащо към двора на крал Джордж — но досега не можах да намеря никого, а годината почти отлетя. Последната надежда да избегна брака, който баща ми ще сключи в яда си от мое име — сте вие и само вие…
Сега идваше най-тежката част. Трябваше да се унижи пред този мръсен, парцалив мошеник от колониите, да го моли. Тя не се обърна към него, за да прикрие отвращението си.
— Казаха ми — започна тя внимателно, — че осъден на смърт може да се ожени, за да облекчи така последните си дни. Рурк — аз мога да ви дам много — храна, вино и добро облекло, топли завивки. Освен това, струва ми се, моята настоятелна молба…
Мълчанието на Рурк я ужаси. За да може поне да се допита до лицето му, доколкото това бе възможно в сумрака, тя се обърна към него. Междувременно Рурк я бе довел до едно място, — в усърдието си тя не бе забелязала това — където сега цялата светлина падна върху й, като се обърна към него. Ядосана и уплашена, тя трябваше да си признае, че той коварно бе разкрил козовете й.
Гласът на Рурк звучеше напрегнато, когато той започна следващия си ход.
— Милейди, поставяте ме пред едно изключително неприятно изпитание. Майка ми, една добра жена, винаги ме е възпитавала да бъда джентълмен, който се отнася към дамите с респект. Но пък баща ми… — Шана затаи дъх, пристъпвайки по-наблизо. — Баща ми, един умен мъж, още в ранна възраст ме научи на едно правило, което оттогава винаги съм спазвал.
Той бавно крачеше около нея, почти по същия начин, както преди това тя. Тя вече едва събираше смелост да диша. Изчакваше. Усещаше близостта му. И нямаше сили да се помръдне.
— Никога… — Рурк шепнеше плътно до ухото й и тя потръпна от страх. — Никога не бива да купуваш кобила, която е покрита.
Шана се сви. Ръцете му се плъзнаха по раменете й и се насочиха към връзките на пелерината й.
— Разрешавате ли? — попита Рурк и гласът му, макар и мек, сякаш изпълни всеки ъгъл в килията. Рурк взе мълчанието й за съгласие. Всеки мускул в нея се напрегна, когато пръстите му развързаха копринените връзки. Той й свали наметката — а Шана изживя един тежък миг на съжаление. Така грижливо планираната атака бе потънала в една непредвидена буря. Но тя и сега не можеше още да си представи какви поражения нанасяше на сетивата на затворника присъствието й в килията му. Наистина тъмночервената рокля, с която бе облечена, бе доста семпла, но това само подчертаваше в изключителна степен красотата й. Защото така тя самата бе божествено украшение, рядкото бижу, а това от своя страна превръщаше роклята в повече от дреха: в произведение на изкуството. Стегнатият корсет над широкополата й рокля даваше представа за това колко тясна бе всъщност талията й, а същевременно разкриваше през дълбокото деколте гърдите й, които тя смело бе изложила на показ. В златната светлина на лоената свещ кожата на Шана проблясваше стегната и топла като сатен.
Рурк стоеше плътно до нея, дъхът леко галеше косите й. Времето отлиташе на безмълвните си криле, а Рурк все още не я докосваше. Близостта му заплашваше да я задуши. Дъхът с мирис на бренди проникваше в съзнанието й, тя усещаше очите си да шарят по тялото му. Ако тази среща не се дължеше на притесненото й положение, тя отдавна вече щеше да е избягала, с все сили трябваше да се пребори с порива просто да си тръгне. Това, че трябваше да се изложи така на показ пред този мъж, я изпълваше с болезнено възмущение. Но в края на краищата и Шана бе като баща си: голяма печалба бе заложена на карта и затова търпението, решителността и хитростта й нямаха граници.
Междувременно сетивата на Рурк, напълно омаян от това прекрасно видение, което бе нахлуло в мизерията на неговата килия по такъв необичаен начин, се опияняваха от неустоимото желание да прегърнат тази мечта. Нейното благоухание, меките й, зрели извивки изостряха страстта му до почти неистова болка. Зашеметяващата красота на Шана възрадва душата му, фантазията му се олюля, представяйки си цялото великолепие, което все още оставаше скрито от погледа му.