Все повече нарастваше у него необходимостта да почувства топлината на тялото й под себе си, да я обгърне с треперещи ръце и да потърси засищане на алчността на своите хълбоци. Но в същия момент той си припомни — прекалено болезнено — за парцалите, мръсните парцали, в които бе облечен. Но нямаше ли нещо друго зад фасадата на нейната красота? Нещо, което не можеше да докосне с ръка — малко сарказъм, кратко проблясване на неискреност, своеобразна проява на надменност? Разбира се, тя никога не би дошла при него, ако би имала избор. А той знаеше, че Трейхърн е наистина могъщ. Но, от друга страна, трудно можеше да си представи, че дори човек като него може да подложи едничкото си дете на такъв натиск. Рурк все още не знаеше какво трябва да мисли за всичко това.
Шана вече не можеше да понася мълчаливата близост на Рурк. Тя се обърна и го погледна в лицето.
— Толкова противна ли е мисълта да разделите с мен името си? Отговорът ви наистина ли е отрицателен? — Защо, за бога, трябваше да умолява този селяндур?
Рурк изпусна една дрезгава въздишка и с изключително усилие на волята си успя да отвърне наглед непринудено:
— Има доста неща, които трябва да премисля, не намирате ли, Шана? — Той я погледна въпросително, дълбоки бръчки набраздиха челото му. Шана кимна. И той продължи: — Освен името не ми е останало нищо друго. И въпреки това някои ще ги заболи, ако го видят натикано още по-дълбоко в калта.
— Кълна ви се, Рурк, не възнамерявам да злоупотребявам с него — побърза да го увери тя. — Заемам го само за известно време, а когато успея да намеря онзи, когото наистина да мога да обичам, ще го оставя отново. Ако сте съгласен, ще ви положа с всички почести в земята за вечен сън, в гроб, който носи вашето име. Биха ли могли тогава, тези, които са ви скъпи, да ви смятат за опозорен?
— И искате да облекчите последните ми дни, Шана? — той говореше, сякаш не бе чул последните й думи. — Но това всъщност би отнело последната ми радост — да подразня дебелия мистър Хикс.
Сякаш дълбоко потънал в мисли, Рурк кръстосваше в килията напред-назад. Той спря пред нара и я погледна въпросително.
— Ще ми разрешите ли да седна, Шана? Извинете, за вас нямам стол, но ако желаете, бихте могли да седнете до мен.
— Не, не, много ви благодаря — отвърна бързо тя. Тя бе втренчила поглед в посивелия и сплъстен сламеник и не можа напълно да потисне погнусата си.
Рурк седна в ъгъла, вдигна едното си коляно, опрян на влажната стена, облегна се на коляното и отпусна ръка.
Шана се подготвяше за следващия рунд, когато той я погледна проницателно. Трябва да успея, помисли си тя, сега или никога. Все пак той не й се бе изсмял.
— Да не би да мислите, че ви говоря просто така, лекомислено, Рурк? Баща ми има желязна воля. Много неща се говорят за него, но досега никой не е подхвърлял на съмнение думите му. Така че и аз не се съмнявам — той ще постъпи както е казал и ще ме принуди да се омъжа, да приема един брак, който ме отвращава.
Погледът на Рурк бе все така здрав и продължителен, но устните му оставаха безмълвни. Е, сега бе ред на Шана да кръстосва безпомощно нагоре-надолу, но това само можеше да е от полза за нейната молба. Тя се движеше с естествена грация на млада жена, здраво стъпила на земята, тя не притежаваше онази превзета грациозност на красавиците в двора или в салоните, които често будят смях. Самоувереността на походката й придаваше и на най-малкото движение плавна елегантност. Рурк й се възхищаваше, наблюдавайки я от всички страни, той едва ли чуваше какво му говори, защото за себе си той вече бе определил цената. Той само чакаше удобния момент.
Шана спря да броди, облегна ръце на масата и се наведе към него. Примамливо се открехна дрехата й и погледът му попадна там, където тя искаше да попадне.
— Рурк — изрече тя твърдо и очите му неохотно се повдигнаха и срещнаха нейния поглед. — Има ли нещо у мен, което да ви е противно?
— Не, Шана, мила моя. — Гласът му бе приглушен, че прокънтя в килията. — Вие сте по-красива, отколкото сетивата ми биха могли да ви нарисуват. И аз така се наслаждавам на тази гледка, че единственото, което желая, е този час да не свършва никога. Но имайте предвид и следното. Ако това наистина така ви е легнало на сърце, както казвате, ще се пазаря за името си. Но цената ще е висока, Шана, и аз ви моля, преди да си отидете, да ми кажете дали приемате или не, защото не мога да понасям неизвестността.
Шана затаи дъх, страхувайки се предварително от думите му.
— Чуйте значи цената ми. Аз съм безнадеждно осъден на смърт чрез обесване, но искам да използвам шанса, който ми се предоставя, за да си създам наследник. Цената следователно е да прекарате с мен първата ни брачна нощ, за да бъде бракът изпълнен не само според обета, но и консумиран.