Шана простена, гняв и възмущение пламтяха в погледа й. Как смееше! Тя искаше да му изкрещи в лицето цялото си презрение, но от нея излезе само един див смях и разтърси килията.
Рурк качи крака на нара и сключи ръце зад врата си. Чувстваше се така добре, сякаш стоеше в кръчмата пред чаша кафява бира.
— Да, ето — изсмя се той саркастично. — Исках да видя каква цена поставяте на вашето окаяно положение. За една молба, която уж ви била легнала на душата, вие искате от мен да ви дам своето име, което е последното ми и единствено притежание и което само аз едничък мога да ви отстъпя. Но аз искам от вас — цената да е нещо, което само вие можете да дадете — и тогава изведнъж тя ви се струва прекалено висока. Добре тогава, не я приемайте, откажете се от вашата сделка и приемете съдбата, която баща ви е предопределил.
Рурк посегна към шишето и се изправи.
— Пия за сватбата ви, Шана, мила моя!
Той отпи, после се огледа с неясна усмивка. Шана отвърна на погледа му с малко топлота.
Този мръсен глупак! Да не си въобразява, че ще ме прелъсти? Тя бавно закрачи към него със зелени светкавици в очите, косата й бе див водопад, тя въртеше ханш като циганка. Той я бе засегнал, сега щеше да му избие от лицето това хилене, защото там, където разумът трепери от страх, гневът поема юздите.
С разкрачени крака, с ръце на хълбоците, тя се изправи пред него. Изпъна един пръст и го постави на носа му.
— Виждате ли? — присмя му се тя. — Аз не се боя да ви докосна, мръсен какъвто сте, свиня такава, да леете жлъч над моята болка. И ако споделя леглото с нас — какво бих спечелила? Да разменя тежката дума на баща си срещу изчадие от вашите хълбоци?
Рурк отметна глава назад и се изсмя в упоритото лице.
— Тежката дума на баща ви, от която също никой не може да избяга. Но какво ще стане, когато с мъка намереният жених накрая отведе вдовицата у дома — и открие в ръцете си една неопитна девственица? Какво ще каже за това? Че е излъгала баща си! Докато моето изчадие — както ви се харесва да се изразявате — може и да се роди, може и да не се роди, това е божа работа. Ако не, е, добре, тогава вие нищо не губите, а само печелите. Но ако се роди, баща ви не би могъл по никакъв начин да се усъмни в това, че сте вдовица. — Той въздъхна дълбоко. — Е, какво да правим? Виждам, че не обичате да рискувате. Искате само името ми, а и всичко останало, но аз не трябва да спечеля нищо от сделката. Във всеки случай не това, което би било за мен и до последния ми дъх едно скъпоценно бижу, един спомен, който действително би облекчил последните ми дни. Но горко ми, аз трябва само да давам, но нищо няма да получа. Е, значи край. Вие наистина сте очарователна, Шана.
Той положи, нежно галейки я, ръка на рамото й.
— Не са ли ви казали тези, които са ви предложили тази сделка, че ще сте моя, докато увисна на бесилката? Това е цената, която една жена трябва да плати, когато моли някой мъж да се ожени за нея. Или както казват мъдреците — докато смъртта ги раздели!
Шана бе втренчила, слисана, поглед в парцаливия наглец, който вече нямаше никакъв шанс да остане жив и въпреки всичко й отнемаше нейния шанс. Тя едва сега осъзна истински клопката, която й бе поставил и която вече се затваряше около нея.
— Но аз съм в страшно опасно положение! — прошепна тя и веднага схвана истинността на думите си: можеше да се почувства свободна едва след неговата смърт. — Докато пътувах за насам, ми се струваше, че така добре съм обмислила всичко и се чувствах достатъчно силна, за да не отстъпвам. А сега отстъпвам. Сделката е сключена.
Устата на Рурк се отвори само за един кратък миг. Не бе очаквал това. И изведнъж му стана много леко. Дори само това си заслужава бесилото! Той се изправи, застана пред нея, но все пак не за да я докосне. Той притисна ръце в бедрата си и се пребори със страстта. Сега гласът му бе нежен, почти шепот.
— Сделка? Да, сделка. И знай, красива моя Шана, че първият жених в живота ти е спечелил това свое право на най-високата цена.
Шана се бе взряла в топлите кехлибарени очи и в този момент не намери думи нито за отговор, нито за укор. Тя повдигна пелерината си, разреши на Рурк — все още като замаяна — да я сложи на раменете й, оправи си воала, издърпа напред качулката и скри внимателно като преди косата си.
Накрая, вече готова за тръгване, тя срещна още веднъж погледа му, но се отдръпна, когато ръцете му я доближиха. Но той все пак повдигна една своенравна къдрица от лицето й и завърза една забравена връзка. Шана го гледаше през воала. Очите му бяха меки и изпълнени с копнеж, галеха я.