— Трябва да се погрижа за подготовката — каза тя твърдо и събра всичката си смелост. — Когато му дойде времето, ще изпратя Питни да ви вземе. Ще трае ден или може би два. Лека нощ.
Тя с мъка възвърна самообладанието си, обърна се и си отиде. Сега Рурк изведнъж усети, че иска да закрещи от щастие. Дори една бегла мисъл за Хикс не можеше да приглуши радостта му, когато по-късно се изпъна на нара, отново потънал в мрака.
ГЛАВА ВТОРА
Денят се проточи безкрайно. При нормални обстоятелства Рурк Бошан щеше да знае какво да предприеме. Но сред тесните стени на килията не му оставаше нищо друго, освен да изчака вечерта. На масата съхнеха остатъци от закуската — Рурк бе така сит, както едва ли някой затворник някога е бил зад железните порти на Нюгейт. Угощението му спокойно би могло да смекчи участта на някои бедни души, които чезнеха в затвора заради неплатени дългове — или в очакване на палача, който стоеше готов под бесилото в Тайбърн. Тайбърн: от Нюгейт до там пътят траеше три часа; три часа време, за да премислиш отново един цял човешки живот, макар в повечето случаи по пътя да гъмжеше от зяпачи и подигравчии, които — жадни за зрелища — не искаха да пропуснат представлението. Тайбърн все още хвърляше сянката си в килията на Рурк.
Не бяха посмели да дадат бръснач на Рурк и затова дивата му брада продължаваше да закрива лицето му, но благодарение на чистите дрехи, които надзирателят Хикс бе донесъл, Рурк вече изглеждаше по-добре. Ленената риза, панталоните и чорапите му бяха добре дошли след трите месеца, прекарани в едни и същи дрипи. Една кофа вода и малко ром му бяха стигнали изцяло, за да се измие и отчасти да утоли жаждата си. От посещението на Шана насам, изглежда, нямаше вече недостиг на вода, а вечерята се придружаваше от бутилка вино.
Въпреки това Рурк Бошан измерваше час по час с неравномерни крачки тесния четириъгълник на килията си, движен от все по-заплашителната сянка на бесилото и от неспирното изтичане на отмереното му време. Съмнения и страхове го измъчваха. Дали Шана щеше да удържи на думата си и да изпрати за него? Дори само да види още веднъж външния свят, би било омайно наслаждение, но още повече го омагьосваше споменът за най-красивата от всички девойки — за това, как я бе държал в прегръдката си. Но какво щеше да стане, ако тя междувременно бе променила решението си? Ако бе премислила, че в крайна сметка произволът на баща й може би наистина би бил по-поносим от една нощ с него, кандидатът за смъртта? Или той само си бе въобразил това? Не беше ли всичко само един сън, извикан на живот от дъното на неговата безнадеждност? Наистина ли Шана Трейхърн, блаженият образ на копнежа на всички ергени в Новия и Стария свят, се бе появила тук в тази килия и бе сключила с него договор? Ах, човек можеше да си представи много неща — само това не: че една толкова горда жена като Шана ще падне в обятията на мъж, носещ на знака на Каин на челото си.
Пред вратата на килията Рурк спря безспирното си бродене и притисна чело към студеното желязо. Преследваше го призрачният образ на обичания, неземно красив лик, на великолепието на златистите коси, които се развяваха около нежни рамене, на зрелите кръгли гърди, които почти се бяха освободили от червената й копринена одежда — всичко това бе опърлило в хиляди възбуждащи подробности паметта му, тласкаше го към мъчително нетърпение, за което би имало разрешение само ако Шана най-сетне бъдеше негова, в случай че този миг настъпеше наистина някога. И той разбра: това, което Хикс не бе успял да постигне с бруталността си, да го прекърши, бе постигнато от този мираж. Но въпреки това той здраво се вкопчи в своите видения, защото когато те избледнееха, на тяхно място идваха други, далеч по-ужасни: бесилото и неговият горчив плод.
Той бродеше. Сядаше. Миеше се. И чакаше.
Накрай, когато отчаянието стана непоносимо, той се хвърли върху сламеника, изтощен от мъката и неизвестността. Той търкаше шумолящата си брада — и простена, като осъзна каква жалка гледка представляваше. Най-доброто впечатление, което би могъл да й е направил, бе това на варварин.
Той закри очите си с ръце, сякаш за да отпрати мъчителните представи, и се унесе в неспокоен сън. Но и сега не намери покой. Плувнал в студена пот, той се събуди изведнъж с разяждаща болка в слабините.
Още се бореше с противоречивите си чувства, когато до него достигна ехото от стъпки. Когато стъпките спряха тъкмо пред вратата на неговата килия, той изведнъж се събуди напълно. Чу се трополенето на ключ в ключалката, вратата се отвори. Рурк прехвърли крака през ръба на нара. Двама яки пазачи с извадени пистолети се вмъкнаха вътре и го изтикаха в коридора. Рурк, щастлив от всяко прекъсване на тъпото му ежедневие, се напрегна да ги следва. Той пристъпи през прага и се озова срещу мистър Питни.