— Дошъл е да те вземе, мръсна свиня такава! — удари го Хикс в ребрата. — Всъщност съм против това, мошеник като теб да има нещо общо с фини хора. Но милейди иска непременно да се омъжи. Сега ще отидеш с този мъж — той посочи Питни и се ухили жлъчно, — но двамата ми смели слуги Джон Крадок и мистър Хедли също ще дойдат с вас. Те ще ти избият от главата илюзиите, ако имаш още такива.
Дебелият надзирател се изкиска, когато тежките белезници се заключиха около ръцете на Рурк. Края на веригите пое мистър Питни с огромните си лапи. Тогава мистър Хикс им даде знак и поведе процесията по коридорите до външната порта, където вече ги чакаше каретата. Превозното средство бе по-скоро един обкован железен сандък на колелата, с един-единствен малък прозорец с решетки на страничната врата. На капрата седеше трети пазач, който вече държеше юздите с дебелите си пръсти. Срещу студа и ситния дъждец той бе повдигнал нависоко около врата наметката си. Дори не извърна глава, когато мъжете излязоха от портата. Само нахлупи още по-ниско триъгълната си шапка.
— Значи правете каквото ви казва мистър Питни. — Хикс вече ги изпращаше да поемат пътя. — И да ни върнете обратно обесника жив или мъртъв. — Черните като копчета очи на надзирателя се заковаха върху затворника. — Запомнете, при най-малкия опит за бягство — залавяте го с пълна сила и му отсичате главата!
— Само грацията ви надминава вашата любезност, господин надзирателю — каза Рурк смело. После изпъна рамене. — Можем ли най-сетне да се заемем със сделката си, или бихте желали да обсъдите и други неща с тези мъже на честта?
Хикс направи знак да го вкарат в каретата. И същевременно му показа, че умее да забива нож в стари рани.
— Влизай де, проклет мошенико. Надявам се, че Питни ще се погрижи да не се отнесеш към милейди като към момичето в кръчмата, а то дори носело детенце в утробата си!
Очите на Рурк придобиха метален блясък, когато надзирателят се изсмя жлъчно, но младите слуги не направиха никаква физиономия дори и под изпитателния поглед на Питни. Рурк безмълвно мина покрай него, без да го удостои с отговор, хвана се с двете си ръце за рамката на вратата и с едно само леко движение се изкачи заедно с веригите в каретата. С малко надежда за удобство той се сви в един тъмен ъгъл. Хикс затвори вратата отвън и удари с тоягата си по дървените стени.
— Добре внимавайте за този мошеник — предупреди той всички. — Не се оставяйте да ви гледа накриво този обесник, не ме е еня дали ще се върне с някоя и друга подутина. Значи внимавайте да не се случи нещо!
С един внезапен тласък тежкото превозно средство започна тропота си по пътя. Бе вече почти обяд. Рурк нямаше никаква представа колко време щеше да продължи пътуването, нито пък за къде пътуваха. В тесния отвор на високия прозорец пробягваха парчета сиво-синкаво небе и студени мокри покриви. Отвъд последните предградия на Лондон, както изглежда, конете бяха пришпорени. През решетките Рурк виждаше сламените покриви на селски къщи в далечината и ниви, оградени с ниски плетове и зидчета, по които още стояха останки от последната реколта. Покрай села и господарски имения преминаваше мръсният, лъкатушещ път, но никъде не се виждаше жива душа, защото дъждът бе прогонил всички от полята и улиците. Само няколко грухтящи свине, които тук-там пробягваха уплашено от пътя, и няколко уморено пасящи коне забелязваха подскачащата летяща карета.
По някое време по-късно каретата отби, занасяйки, в горски път, като мина на косъм от дърветата вляво и вдясно. Дивият бяг почти изтласка Рурк от ъгъла му. Той си отдъхна, когато екипажът най-сетне спря, пръхтейки, до едно зелено изкуствено езерце.
— Тук, приятели, никой няма да види — прокънтя гласът на кочияша, — измъкнете го.
Двамата яки слуги скочиха от колата, Питни се смъкна от другата страна, после изтеглиха Рурк за оковите навън. Рурк се озова вклещен между двамата слуги и простена от болка, когато двамата го ръгнаха с лакти в мършавите ребра. Тогава, здраво блъснат отзад, той се плъзна в мочурището, което обграждаше езерцето. Двамата слуги изквичаха злорадо и в чудесно разположение на духа се потупаха по гърбовете.
— Станете, Ваша милост — присмя ме се по-едрият и пристъпи към него. — Милейди вече ви очаква.
Гневни светкавици пламнаха в изцапаните с глина кехлибарени очи на Рурк, фучейки той се изправи на крака, хвана оковите си с две ръце и ги издигна заплашително над двамата си мъчители. По-дребният уплашено се препъна назад и се хвана за пистолета.