— Слушай, приятелче — изкрещя Рурк, — въжето вече ми е окачено на шията и ако взема този или онзи от вас със себе си, няма заради това да ме държат по-дълго обесен. Само си извади пищова, но не искам да съм на твое място, когато мистър Хикс поиска да му се обясни защо не си е получил богатия подкуп. Правете си шегички с когото си искате, но ако някога отново ме пипнете с ръка, ще ви запратя тези вериги зад ушите и тогава нека кучетата ядат пострадалия.
Двамата, които бяха простички хорица, загледаха затворника с респект. В техните очи сега той бе от тези, дето развалят удоволствието на другите, от тези, с които е по-добре да нямаш вземане-даване, но въпреки това Крадок държеше пистолета си готов за стрелба, когато Рурк стъпи на твърда земя.
Мистър Питни, облегнат на каретата, не бе пропуснал нищо от този театър. Сега той тайничко се усмихваше: това, изглежда, бе мъж, достоен за твърдоглавието на Шана Трейхърн: сигурно би било забавно да се види как Шана би се справила с него. И със сигурност би доставило повече удоволствие, отколкото това, което се случи преди малко. Питни не обичаше да гледа как се гаврят с мъж, който е окован.
Питни взе ключа от джоба на жилетката си и тръгна към Рурк. Когато застана плътно зад Крадок, той се престори, че се спъва, и едно здраво рамо се блъсна в гърба на Крадок. Слугата извика, политна напред и заразмахва ръце, за да запази равновесие, когато мочурището вече се бе всмукало в краката му. Ръмжейки, той политна към Хедли — и вече лежеше заедно с приятеля си в тинестото езеро. Питни замислено гледаше как те се надигат, пръхтейки, на крака.
— Честна дума! Сега и тримата изглеждаха еднакво. Та кой сега е… Ах, да, този с веригите е моят човек. — Слугите му се разсърдиха заради отличното му настроение, но той посочи към водата. — Сега изгубихте и пистолета на мистър Хикс.
Джон Крадок падна на колене и започна да рови в тинята, Питни междувременно отиде при Рурк.
— Малко по-надолу по пътя има една странноприемница. Там можете да се измиете и да се подготвите за венчавката. За двамата явно няма да е възможно да се изсушат скоро. Но не казвайте нито дума за господарката ми, ясно ли е?
Рурк си избърса тинята от брадата и погледна към Питни.
— Напълно.
— Тогава сега ще ви сваля веригите. И веднага направо, ходом марш. Денят клони към края си, а моята господарка чака.
Влязоха незабелязано в странноприемницата през задния вход. В една малка стаичка под покрива разпростряха палтата си пред камината да се сушат. Междувременно двамата пазачи с неохота застанаха да пазят пред вратата.
— Камериерката ще ви донесе вода да се изкъпете. А там ще намерите и едно огледало, за да можете да огледате хубаво лицето си на жених. — Той разпери пред Рурк съдържанието на един кожен куфар. — Господарката ви изпраща подходящо облекло и нареди да ни предам да се облечете прилично, за да не я позорите.
Рурк погледна грубияна косо и се засмя:
— За просителка не поставя малко изисквания.
Питни се престори, че не го е чул.
Той извади от джоба на жилетката си един часовник.
— Още два часа. Нямаме време за губене. — После, докато прибираше обратно часовника, той направи нещо, което човек рядко можеше да го види да прави: усмихна се. — Ако сега обмисляте това, което и аз на ваше място бих обмислял, към свободата има два пътя. Единият — оттатък през вратата, пред която стоят двамата смелчаги, които само това чакат, да ви хванат. А вторият е тук, през този прозорец. — Той извика Рурк с жест и отвори кепенците. Три етажа под тях имаше куп ъгловати камъни. — Трябва само да гръмна с пистолета си и третият слуга ще докара дотук каретата колкото е възможно по-бързо.
Рурк сви рамене, когато Питни затвори отново кепенците пред студения дъждец и се отправи към топлото местенце пред камината.
— Който и от двата пътя за бягство да изберете, първо ще трябва да минете през мен — Питни разтвори тежкото си наметало и изложи на показ два огромни кавалерийски пистолета, затъкнати в колана му. Рурк го увери съвсем искрено, че ни най-малко не мисли да бяга.
— Е — каза Питни, — тогава сме на едно мнение.
Камериерката от странноприемницата бе набита, не съвсем тъпа и доста хубавичка, но очевидно се боеше да се приближи твърде до тайнствения, възбуден гост. Тъй като всичко бе приготвила предварително, сега не й отиваше да се бави.
— Веднага ще ви обръсна, господине. Ама тъкмо виждам, че ми е тъп бръсначът, трябва да донеса ремъка.
Погледът й се плъзна по мръсните парцаливи дрехи на Рурк и накрая се закова на сплъстената му от тинята брада. Покритият с лунички нос се набърчи при миризмата, която идваше от него след падането му в езерцето. Изпълнена с отвращение, тя бързо се отдалечи.