— Струва ми се, че момичето се съмнява дали съм човек — отбеляза сухо Рурк.
Питни лежеше върху леглото и си отпиваше кафява бира от една стомна. Той изсумтя:
— Да не ви пука. Няма да останете достатъчно дълго, че да пробвате с нея.
— Нямах такова намерение — ухили се той, — не забравяйте, че днес е денят на сватбата ми.
Питни изръмжа мрачно, когато се изправи и отиде до прозореца, за да се взре в сивия ден.
— И на това не бих обръщал много-много внимание — той изпъна ръце и пръстите му изпукаха, после се усмихна на Рурк, макар в очите му да нямаше много ведрост. — Аз съм тук, за да се погрижа да бъдат изпълнени желанията на моята господарка, независимо от това дали ги одобрявам или не. Непрекъснато внимавам тя да се чувства добре, за което естествено си запазвам правото на собствена преценка. Следователно, ако се усъмня в добрите ви намерения по отношение на моята господарка, няма да ви е лесно с мен.
Рурк внимателно премери отговора си.
— Нямам много общо с престъплението, което съдията ми стовари на гърба. Спомням си само, че в онази нещастна нощ придружих в онази кръчма едно момиче до стаята му. И със сигурност мога да се закълна, че детето, което е носела в утробата си, не е мое. Няма и две седмици, откак бях стъпил на тази земя, а бях прекарал дори по-голямата част от това време в Шотландия. Но дори и за това не мога да си спомня с положителност. На следващата сутрин — кръчмарят дойде, за да събуди прислужницата си за работа — той ме намери в нейната стая да спя. Както виждате, приятелю, не мога да отрека, че съм спал с нея, нито че съм я убил, защото тя бе мъртва, убита, потънала в кръв, а до нея лежах аз, мирно спейки в нейното легло. Но мога — и го правя — да оспорвам, че детето е било от мен.
Под изпитателния поглед на Питни Рурк си съблече ризата и жилетката, които отдавна не ставаха вече за нищо, сложи си една кърпа около раменете и зачака завръщането на камериерката, седнал на креслото, премисляйки думите на Питни. Беше напълно възможно лейди Шана да не бе доверила на телохранителя си нищо от подробностите по сделката, която бе сключила с него, Рурк Бошан — но Рурк не можа да отгатне дали тя възнамеряваше да го измами, или просто действаше предпазливо. Така или иначе — Питни се бе изразил съвсем недвусмислено — във всеки случай го застрашаваше нещастие.
Момичето се появи и Рурк се остави в грубите й ръце, които сега се опитваха да свалят мръсотията от брадата му с горещи кърпи. Щом даже момичето го намираше за отвратителен, то милейди със сигурност трябва да вижда в него чудовище и ако въпреки това бе приела сделката, това само доказваше нейното напълно безизходно положение.
Въпреки това, макар че в бързината да се освободи от неприятния гост прислужницата не влагаше много нежност — за Рурк това бе забавно интермецо, каквото в последно време не му бе позволявано. Но при последното минаваше с бръснача, когато момичето най-сетне се вгледа в освободеното от мръсотията и брадата лице, един пръст й се отметна; тя леко поряза Рурк по бузата, която започна да кърви.
— Божичко, господине! — извика тя, но засега не бе ясно дали заради непохватността си, или заради мъжкото лице, което сега тя гледаше с други очи. После лицето й се изчерви под развеселения поглед на Рурк. И Питни се загледа: защото така лекомислена, каквато бе станала изведнъж, тя бе обърнала купичката с вода и я бе изляла в скута на Рурк.
— Изглежда, обърквате детето — каза Питни, — разтрепери се от желание като птичка в любовен период.
Момичето бързо взе кърпата от раменете на Рурк и започна да попива мокрото петно в скута му. Рурк хвана ръката й и я отстрани.
— Оставете — усмихна се той дяволито, — предпочитам сам.
Девойката събра слисана бръснача и ремъка, но не можеше да отмести поглед от широката, мършава, но мускулеста гръд на Рурк.
— Подстрижи го, момиче, но не му пускай пак кръв — каза Питни и сви рамене, когато Рурк го погледна ядно.
Момичето се усмихна радостно и се опита да направи реверанс.
— Разбира се, сър, с удоволствие.
Питни само поклати глава и измърмори пред себе си, после се обърна отново с гръб към камината и насочи вниманието си към стомната си с бира.
С ново усърдие момичето се зае с косата на Рурк, наистина се постара добросъвестно да превърне диво обраслата му коса в представително украшение, непрекъснато му подаваше огледало, което държеше между гърдите си — с настина озадачаващ успех. Но колкото по-малко Рурк се интересуваше от нея, толкова по-палаво се държеше тя, а когато той накрая й даде да разбере, че желае да влезе в банята без нейна помощ, тя неохотно събра нещата си в престилката и се отдалечи.