Церемонията протече бързо и скромно. Не може да не се отбележи усърдието на пастор Джейкъбс, с което той се стараеше да превърне в законно право пред бога и хората всеки грях, на който двойката би могла вече да се поддала. Церемониалните въпроси бяха зададени и потвърдени, както си му е редът; дълбокият и плътен глас на Рурк звучеше уверено и без колебание, той обеща да обича и уважава жена си, докато смъртта ги раздели. Когато Шана повтори обета, почти я задуши мрачното предчувствие за бъдещо проклятие. С неохота очите й се отправиха към малкия златен пръстен, който лежеше върху библията, когато пасторът сега произнесе благословията си над него. Пред нея се появи образът на майка й и как покорно бе отдала живота си на баща й. Докато тази женитба бе един фарс; а беше и грях да се кълнеш в любов пред един осветен пред бога олтар в любов, която изобщо не съществуваше. Беше лъжа и тя сега осъзна проклятието. Колкото и да се опитваше да се овладее, ръцете й трепереха, когато Рурк й сложи пръстена.
— Като божи служител и в името божие — произнесе пасторът — ви обявявам за мъж и жена!
Престъплението бе извършено, надменната Шана бе омъжена. Някъде много отдалеч тя чу пастор Джейкъбс да дава съгласието си за брачната целувка. Но действителността безцеремонно я връхлетя, когато Рурк я пое в обятията си и я притегли към себе си и споменът за угризенията на съвестта, които само преди миг бе изпитала, се изгубиха в бруталната джунгла на необходимостта. Хладно тя отмести ръцете му от тялото си, надигна се на пръсти и целуна съпруга си сестрински по бузата.
Рурк направи крачка назад и набърчи чело. Той всъщност се бе надявал на една примамлива сладка усмивка върху обаятелното личице като малка съставна част от страстна добавка към утвърдителния отговор, очакваше повече от един повърхностен знак на бегло проявена благодарност. Той наистина отдавна бе решил за себе си, че съпругата му има още много да учи по отношение на любовта — оставаше му само да се надява, че часовете, които му бяха отредени, щяха да са достатъчни, за да счупи леда.
— Елате, деца мои! — настоя пастор Джейкъбс със съживена ведрост. — Трябва да се подпишат документите. Освен това се страхувам, че в скоро време пак ще се развихри буря. Чувате ли вече дъжда? — Шана хвърли поглед през прозореца, ново чувство на страх я обзе. Навън се събираха тъмни облаци, превръщаха вечерния сумрак почти в нощ. Още от ранно детство я измъчваше страхът от бури и дори сега, като жена, тя все още не можеше да се пребори с него. Далечен грохот накара душата й да се свие страхливо. Само да не се случеше най-лошото, преди всичко да приключи и да се подпечатат документите!
Отвърнала поглед от вече намокрените от първите дъждовни капки прозорци, Шана се приготви да последва пастора в сакристията, когато една силна ръка я хвана за рамото.
— Погледни ме в очите — прошепна Рурк.
Самоуверено, сякаш бе негова собственост, той прокара пръст по бузата й и златните светлини на очите му се потопиха, без да се съобразяват с опасността, в морскозелените дълбини на погледа й.
— Шана, любов моя, страшно много ще ме наскърбите, ако имате намерение да ме измамите за тази нощ.
Шана поклати глава и навири хубавия си нос.
— Много се съмнявам, че тези почтени хора тук са подготвени да приютят гости за през нощта. Страхувам се, мистър Бошан, че ще трябва да поохладите страстта си, докато не ни бъде отредено място, където няма да ни притесняват.
— А ще ни бъде ли отредено такова място? — настоя той. — Или ще пропилеете времето, докато не ми остане вече нищо?
— Да не би да очаквате, мистър Бошан, че нямам да правя нищо друго, освен да се катурна в първото срещнато легло с вас? — отвърна тя нахакано. — За вас може би лесните завоевания са нещо обикновено, но аз от моя страна намирам дори мисълта за това отвратителна.
— Може би е така, мадам, но сделката, която сключихме, предвиждаше цяла нощ в обятията ми.
— Безсрамен е начинът, по който използвате моето положение — сряза го тя. — Ако бяхте джентълмен…
Рурк тихо се засмя развеселен.
— А вие не използвахте ли моето? Кажете ми, любима моя, кой си разкри така гърдите, че да покори една загубена душа в затвора? Кажете ми, мадам, така ли беше или не? Та коя бе таз мома, която подцени похотливия мошеник, осъзнавайки прекалено добре как той чезне за женска ласка в мизерията на килията си? И ако й беше хрумнало, тя дори би притиснала до нежната си гръд това нещастно псе.