— Но не и докато вратата е отворена. Охладете страстта си, сър, докато я оправите.
— Ще се погрижа за това, мадам, и ще се учудите колко бързо се оправя една разбита врата.
Шана го гледаше как съблича коженото си яке и си облича през главата новата риза.
— Нещо не ми даде мира, Рурк — каза тя. — Кой иска да ви убие?
— Подозирам някого — каза той изпод ризата си. — И ще го разкрия.
Той си пъхна ризата в панталоните и седна на леглото, наведе се над нея, потърси с уста устните й и се наслади на горещата й целувка.
— Обичам ви — пошепна Шана и обви с ръце врата му.
Ръцете на Рурк се плъзнаха по тялото й, дарявайки я с обич, надолу и все по-надолу, докато внезапно не прекъснаха разходката си над дясното коляно на Шана.
— Да не ви е пораснала на коляното мъртва кост? — попита я той озадачено.
Шана се изкикоти, повдигна си полите и ризата нависоко и му показа какво носи в чорапа: малката кама в красивата сребърна ножница.
— От тази сутрин — каза Шана сериозно — смятам, че трябва да ви пазя.
Рурк, естествено, бе по-впечатлен от вида на копринените бедра и погали голата кожа. Целувките му ставаха все по-смели и кръвта му кипна, изпълнена със страст.
— Вратата — прошепна бездиханна Шана. — Ако ни види някой!
— Изглежда, това вечно ще ни притеснява, че не можем да останем необезпокоявани — простена дрезгаво Рурк и целуна леко Шана по корема, преди да й смъкне с неохота полите надолу. — Значи тръгвам сега, за да видя как мога да накарам проклетата врата пак да се заключва. Само да не ми избягате отново.
Тя се вслушваше в стъпките му, как минаха по коридора и после по стълбите. Усмихна се и се сгуши във възглавниците. Рурк не си бе направил ни най-малък труд да приглуши стъпките си — а и това вече не бе нужно.
За няколко мига тя се отдаде на блаженството да не трябва никога вече да прикрива любовта си, после клепачите й натежаха и тя спокойно заспа.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА
Сетивата на Шана се ориентираха малко по малко в действителността.
Лек, мигновен шум я стресна в дрямката. Тя лежеше тихо, полубудна, полуспяща. И отново се чу лек скърцащ шум. Това бяха клоните на голямото дърво, които шумоляха по стъклото на прозореца. Шана обърна главата си на възглавницата и в сумрака на затъмнената от завесите стая тя позна сянката на мъж, който тъкмо се качваше през перваза на прозореца.
— Рурк? — промърмори тя сънливо. — Какво разигравате?
Сянката се удължи, обърна се; завесите се разделиха, дъхът на Шана секна, от гърлото й напираше вик, който от ужас не можа да издаде. Мъжът тръгна към нея, зловеща насмешка изкривяваше устата му.
— Гейлърд! — каза учудено Шана, страховете й отлетяха, тъпият благородник беше досаден, но не представляваше опасност. Тя го погледна негодуващо. — Какво ви хрумна да се вмъквате в моята стая?
— Е, моя мила Шана — присмя се рицарят, — просто изучавам старателно примера, който вашият съпруг има неблагоразумието да ми даде. Не съм ли поне толкова хубав, колкото него?
— Не сте ми по вкуса — отвърна Шана високомерно. Сетивата й бяха още полуобхванати от съня, но някъде проблясваше вече следа от съзнанието. Сър Гейлърд не присъстваше, когато пристигна Гарланд. Нещо повече — всички драматични събития от последната нощ и тази сутрин се случиха в негово отсъствие — как можеше в такъв случай той да знае за нейния брак? Тука нещо не бе наред и това сега я глождеше, събуди недоверието й и любопитството й.
— Преди да извикам слугите си и да ги накарам да ви изгонят от къщата, ви питам още веднъж, сър — какво търсите тук в стаята ми?
— Удобство, уважаема госпожо! — Той подпря дълга кремъклийка на облегалката на креслото и си кръстоса изпръсканите от тиня ботуши. — Проследих някои събития, които ме накараха да пожелая да си поговорим на четири очи.
Шана стана, оправи кадифената си рокля и обърканата от съня коса, но усещаше воднистите очи, които се бяха втренчили в нея. Тя нахлузи обувките си и хвърли око на часовника върху камината. Току-що бе започнал обедният час, тя значи бе спала само няколко минути. Рурк трябваше да дойде всеки момент, за да оправи вратата.
— Не зная какво има да обсъждаме, сър Гейлърд — рече Шана презрително, докато сгъваше одеялото и го поставяше на края на леглото. Ако този негодник има намерение отново да я ухажва, щеше бързо да го пресече. Тя не изпитваше и най-малкото желание да слуша любовните обяснения.