— Ах, моя чаровна лейди Шана. — Билингсхъм се облегна на креслото, постави върховете на пръстите на ръцете си един срещу други и така направи куличка на корема си. — Ледената царица! Недосегаемата! Съвършената жена! — ехо отекваше в смеха му. — Но не съвсем безупречна. Мила моя, вие сте използвали лъжи и измами и сега идва време да се изкупи вината. Дойде денят, в който е падежът на полицата.
— За какво говорите всъщност?
— Естествено за вашия брак с Рурк. Вие сигурно не искате никой да научи за това?
Шана се слиса.
— Сър, искате да ме изнудвате ли?
— Не съвсем, мадам — поясни той, а погледът му я следваше с незадоволена жажда, когато тя отстъпи малко пред него. Гейлърд се изправи и се насочи с привидно отпуснати крачки между Шана и вратата. Тогава се обърна внезапно и зае едно глупаво положение, което трябваше да му придава превъзходство.
— Не кроя такава подлост — ухили се той. — Необходима ми е вашата подкрепа — а вие имате нещо, за да ми се отплатите. Ако може да убедите Бошан и баща ви, че е много мъдро да инвестират в моята корабостроителница, няма да кажа нищо за брака с това момче Рурк, няма да уведомя и службите, че вашият съпруг е избягал убиец.
— Откъде знаете това?
— Ралстон, този глупак, ми довери тайната си на „Хамстед“, че е закупил един убиец от затвора и че същият е Джон Рурк. Познавам много добре документите по делото на баща ми. Естествено убиецът тогава се е казвал още Рурк Бошан. За мен естествено бе загадка, как се е осъществил бракът ви с този подлец. Доколкото зная, мъжът е бил обесен и когато се представихте за вдовица, се учудих, тъй като от документите на баща ми излизаше, че Рурк Бошан е бил ерген. Така, не бях виждал никога Рурк Бошан, изобщо не ми минаваше през ума, че той и Джон Рурк са едно и също лице — докато мистър Ралстон не ми изясни случая. В затвора се оженихте, нали?
Шана кимна бавно.
— Да предположим, че приема вашето желание — какво възнамерявате да направите?
— Ще замина обратно за Лондон, естествено, и ще си гледам работата.
— В Лондон значи, казвате. — На Шана й просветна. В началото тя искаше да изложи този мъж, но сега реши да задоволи още любопитството си. — Струва ми се, сър, че сте притеснен финансово. И въпреки това водите много разточителен живот. И сте добър приятел на Ралстон. Взехте ли на заем пари от него?
— И какво от това, мадам? — отвърна той раздразнено. — Какво ви засяга това?
— Естествено нищо. — Шана се усмихна, за да разсее недоверието му, и продължи, като че ли не я засяга нищо. — Само заради това, че притежава един хубав пръстен, че го притежава срещу дължима сума.
— Ах, така ли — рицарят бе облекчен. — Всичките ми скъпоценности и парите ми се намираха в багажа, който бе отплувал предварително за Ричмънд. Поради това взех от Ралстон неколкостотин лири назаем; в Ричмънд му се разплатих. Не е голяма тайна, както виждате.
— А пръстенът? Как го получихте?
Очите му се свиха малко.
— Дадох на един шотландец пари, а пръстена взех като залог.
— Струва ми се, че много пари се дават на заем по света.
— Може и да е така. Но какво ви засяга вас този пръстен, мадам? — в гласа му прозвуча недоверие.
— Съвсем нищо. Интересува ми нещо повече — промени тя веднага темата на разговора. — Как научихте за брака ми с Джон Рурк? Тъй като навярно вие сте този, който го подшушна на Ралстон. На много хора бе известна една или друга част от тайната, но много малко знаеха всичко. Но искам да гадая кой…
Студ пропълзя по жилите й, тя пристъпи към прозореца и дръпна пердетата настрани, ярки слънчеви лъчи нахлуха в стаята.
— Само Питни знаеше всичко — продължи тя. — Да, и Мили. Но в Питни имам пълно доверие, значи може да е само Мили. Бедната Мили… и беше бременна… — Шана отправи очи към Гейлърд. — Рурк не можеше да се ожени за нея и тогава тя, изглежда, се е обърнала към друг… — Тя спря и отвори широко уста, като че с един замах се нареждаше цялата мозайка на картината — в картина на ужаса. — Вие сте бил — задави се тя. — Вие… и Мили! И това момиче сте убили!
Очите на Гейлърд се свиха до малки процепи, а Шана осъзна моментално в каква смъртна опасност се намираше. Трябваше да избяга, иначе нямаше повече спасение. Тя се спусна към вратата. Гейлърд я хвана без усилие, а дългите му кокалести пръсти сграбчиха здраво ръката й. С отвратителна ругатня я издърпа обратно и я захвърли на леглото. Той се изправи огромен пред нея, олюля се над нея, като че всеки момент щеше да падне върху й.
— Да! Мили! — подигра се благородникът. — И не си въобразявайте, че сте прекалено знатна, за да не можете да споделите съдбата й. Дръжте си езика, милейди!