Той извади изпод жилетката си дебел камшик за езда и многозначително удари с него по ръката си. Шана видя дългите синини от камшик по малкото тяло на Мили и раните, които имаше Атила по ноздрите си. И сдържа езика си.
Гейлърд започна да се разхожда насам-натам из стаята, но внимаваше пътят към вратата да не е свободен.
— Да, Мили! Мръсницата безделница! Дъщерята на рибарката! Ха! Забременяла и ме смяташе за добра стръв. Но тук се бе излъгала, о! Охо! На колене ме молеше за милост, кълнеше се, че никога няма да каже думичка. Е, аз се погрижих да бъде така!
На Шана й се повдигна, като си представи Мили, която под жестоките удари на бича бе молила за младия си живот. Това бе луд човек! Той би я убил, без да му трепне окото. Без съмнение жената в Лондон също тежеше на съвестта му, понеже му бе пречила. На Шана й стана ясно, че сега тя стои на пътя на благородника. Тя трябваше да направи нещо, да каже нещо, за да го отклони.
— Баща ми още… — започна тя колебливо.
— Баща ви! — изплю се той. — ЛОРД Трейхърн! — извика той презрително. — Един мъж с най-долен произход! Син на уличен крадец! Измет на крадци! Как мразех да искам пари от него. Към Него! Гешефтаря, който ограбва законното богатство на благородниците, който ограбва къщите и земите на аристократите, понеже възмутителните му искания са неизпълними. Пред когото са принудени да лазят по колене благородни лордове и графове. Смели мъже, които биха могли да променят съдбата на Англия, трябва да се кланят на един гешефтар и да молят за пени!
Разярена, Шана пристъпи да защити баща си, един убиец не можеше да си позволи да очерня баща й!
— Баща ми никога не е мамил! И ако хора, които търгуват с него, са стигнали до просешка тояга, било е само защото са били глупави!
— Чичо ми сигурно би бил на друго мнение — възрази й благородникът високомерно. — Трябваше да припише цялото семейно състояние на баща ви, защото така искаше съдът. Мисля, че баща ви сега го нарича свое полско имение. Но наистина е благородно от ваша страна, уважаема Шана, да защитавате баща си така ревностно. След като самата имате толкова грижи. Твърде много знаете, за да ви оставя на свобода.
Той спря замислено и се почеса с камшика по брадата.
— Какво да правя сега? Трябват ми парите на баща ви, но не мога да ви пусна да избягате, за да раздрънкате измислиците си. А вашето любопитство за пръстена? Кажете защо ви се наби така в очи?
Той постави крака си на леглото, подпря лакът на коляното си и се вторачи в Шана.
— Ах, това беше само — сви Шана рамене и придоби невинна физиономия, — защото изглежда ценен и вероятно защото надминава възможностите на Ралстон.
— Женски глупости! — отклони Гейлърд. — Затова имам малко време и още по-малко търпение. — Той вдигна ръка, цапардоса я по лицето. Силата на удара я хвърли на леглото, зави й се свят.
— Следващия път — изфуча сър Гейлърд, — когато ви поставя въпрос, се постарайте да дадете по-убедителен отговор. И така, каква е истината за пръстена?
— Той принадлежи на Рурк! — изсъска му тя в лицето. Тя подпря глава на лакътя си и опипа с другата си ръка бузата си. Устните й бяха бледи.
— Сега е вече по-добре, мила моя. Тогава вашият Рурк значи ме подозира в убийството на оная мърша в Лондон? И изобщо не иска да повярва, че имам този пръстен от някакъв шотландец? Не, не, не ме лъжете отново! Не казахте ли току-що самата, че съм бил убил Мили? И сигурно е говорил на баща ви за това… е, добре. Маскарадът свърши. Нека бъде така! И без това отдавна ми омръзна да играя заради вас ролята на оглупял благородник.
Шана разбра бързо, че изразът на лицето й отново я бе издал.
— Ах! Погледнете се само! Преструвате се на изненадана, уважаема госпожо? — присмя се той и фъфленето изведнъж изчезна от гласа му. — Беше ми съвършено ясно какво удоволствие биха изпитали такива дребни души като вас пред карикатурата на рицаря на печалния образ. Въпреки това ме огорчава, че именно вие, мадам, така бързо приехте това за истина.
На това Шана отвърна с изпълнен с омраза поглед.
Гейлърд отиде до креслото и взе мускета. Шана се учуди.
Тя позна оръжието. То принадлежеше на Рурк, той го бе носил в обора, преди същият да бе запален.
— Правилно виждате, мадам — ухили се сър Гейлърд. — Това е оръжието на господин съпруга ви. Взех си го от обора, след като го проснах. Щях да му светя маслото, преди да го подпаля. И не беше ли хитро, като го подмамих с цвиленето на Атила да излезе от къщи? Ако бях действал по-умно при първите два опита за убийство, отдавна да съм го отстранил от пътя си. Но тогава още не знаех, че е женен за вас. Аз седях с Мили горе в сеното и ви видях двамата долу как се любехте. Тогава ми стана ясно, че трябва да умре, тъй като явно бяхте влюбена в него, а това пречеше на моите планове за женитба. А трябва да знаете, че аз наистина се нуждая от парите на баща ви. Нямаше да се отърва така за дълго от моите кредитори, ако не бях намерил тогава в стаята на това момиче — вие вече знаете, тази от Лондон — истинско съкровище. Глупавата гъска искаше да ми отмъкне няколко монети, а аз нямах нищо, с което да й затворя устата. Тя си заслужава смъртта.