Гейлърд издърпа от скрина един дълъг шал и грубо я издърпа на крака. Тя го захапа за рамото толкова силно, колкото можеше, но, изглежда, не беше достатъчно силно, тъй като той почти не се раздразни.
— И никакъв звук, мила моя! — предупреди я той. — Имате късмет, че още ми трябвате.
Той й изви ръцете на гърба, завърза ги здраво, като се втренчи през раменете й в корсажа й.
— Бъдете послушна, съкровище мое! — Той сграбчи гърдите й и опипа тялото й. Шана отвори уста, за да извика, но в този момент той й напъха ленена кърпа между зъбите. Тя се опитваше отчаяно да изплюе сухата ленена кърпа, но той й върза устата с втори шал и го завърза отзад на врата й. Той претършува скрина й, докато намери едно тежко наметало, което й хвърли на раменете. След това метна пушката на лявото си рамо, а с дясната ръка извади пистолета от колана. Това оръжие той опря под наметалото в ребрата й. След това я хвана с другата ръка за косата и я задърпа, докато тя започна да вие от болка. — Само да не решите изведнъж да ме напуснете, дете мое — смееше се той.
Така той я придърпа през помещението до писалището. Като държеше все още с лявата ръка здраво косата й, той постави там пистолета, грабна лист хартия и потопи перото в мастилницата. Тогава започна да пише:
От фамилия Бошан и от Трейхърн изисквам с настоящето по 50 000 лири. Следват подробни указания.
Като подпис постави едно украсено „Б“, което завършваше с изкусно завъртяна опашка. Той се изсмя, лъхтейки, захвърли листа към леглото, взе отново пистолета и поведе Шана навън през коридора.
Едва стигнал до стъпалото на стълбата, той блъсна Шана към стената и постави пистолета на гърлото й, за да се увери, че ще мълчи. Той се взря в ъгъла на входното помещение. В този момент долу се отвори врата, един слаб мъж с червеникава коса влезе и направи крачка настрани, за да мине Рурк. Ръцете на Рурк бяха пълни с инструменти и всякакви дървени трупчета. Червенокосият затвори вратата след Рурк и му помогна да постави товара си в ъгъла.
— Между впрочем, името ми е Джеймс Конърс, сър — каза чужденецът. — И търся мистър Питни.
Шана видя как уплашено се напрегна Гейлърд, когато червенокосият каза името си.
— Мистър Питни е тук, вътре — каза Рурк и поведе мъжа в салона.
Входното помещение бе вече празно и Билингсхъм поведе заложничката си по стълбите надолу, като я пусна да върви след него, а той самият се притискаше до стените. Размахваше пистолета си, като че го заплашва цял вражески свят. Шана се блазнеше от мисълта да избяга с неразумно смел скок, но Гейлърд я стисна още по-здраво за косата и изви болезнено главата й настрани. През затворената врата достигна гласът на шотландеца.
— Но не, аз нямах никаква причина да убия момичето си. Не знам кой го е сторил. — Шотландецът замълча, друг говореше неразбрано, след това отново се дочу шотландецът с високия си глас и натъртено „р“. — Не, не беше този там. Мизерникът, когото преследвах, бе по-едър и по-дебел. Но трябва да е тук, подлецът му, проклетник такъв. Моля за извинение, госпожи, нямате ли още един мъж вкъщи? Толкова голям приблизително. — Навярно показваше с ръце колко голям. — Така едър, като мистър Питни, бих казал. Изглеждаше като конте, облечен беше като лорд, имаше перо на шапката си. Каза, че бил рицар на кралството.
— Сър Гейлърд Билингсхъм! — се чу изпръхтяването на Рурк.
— Точно така! Това бе името! — извика шотландецът. — Сър Гейлърд Билингсхъм!
Шана искаше да се откопчи от силната хватка на Гейлърд, той обаче вдигна пистолета, за да я удари. Съвършено нелюбезно блъсна Шана напред, покрай стълбите, към задната част на къщата. Гейлърд бе подбрал хитро времето, когато прислугата бе заета в кухнята с подготовката на обяда, така че беше много лесно да се мине незабележимо през задната врата. По-късно достигнаха до жив плет, който водеше до изгорелия обор. Гейлърд накара отвлечената да прескочи оградата, след това я заблъска към малка горичка.
Под дърветата вече ги чакаха Джезабел и един кон от конюшнята на Бошан. Оседлан бе само конят на Бошанови. Върху Джезабел всъщност имаше покривало, което Гейлърд й бе хвърлил на гърба и го бе завързал с връв, на която висяха и две торби с провизии. Шана едва бе поела малко въздух под кърпата в устата си, но без да се трогва от това, Гейлърд я хвърли върху кобилата и с ремък завърза краката й под корема на коня. След това се дръпна малко назад и огледа делото си.