— Не е обичайният комфорт, мадам — изсмя се той без капка хумор, — но е съвсем уместно.
С оръжието в ръка отвърза с другата ръка ръцете й от гърба, за да може да ги върже отново отпред. След това пъхна между пръстите й кичур от гривата на кобилата.
— Дръжте се само добре, мадам. Ако паднете, би ме заболяло сърцето, вас естествено също, макар и на друга част от красивото ви тяло.
Той се засмя на остроумието си, след това се метна на седлото на другия кон, и то с небрежното умение на опитен ездач — наистина съвсем различен от това, за което се бе представял досега. Джезабел нямаше юзда, само юлар; Гейлърд обви края му около ръката си, след това смуши коня си в хълбока и така започна ездата на Шана към неизвестността.
Шана гледаше безпомощно през раменете си назад. Страх разкъсваше и малкото смелост, която все още беше запазила. Господарската къща с нищо не показваше, че са забелязали отвличането й, всичко бе тихо и мирно, поради което надеждите на Шана да избяга от този луд се изпариха бързо. Струваше й се, че ако би искал да я изнасили или да я убие, нищо на света не би могло да му попречи. Тя му бе в ръцете така, както жената в Лондон, или Мили на Лос Камелос.
Не зависеше от нея да забави бягството им, но Шана бе решена да изчерпи и най-малката възможност.
Прекосиха широка поляна. Гейлърд наложи див галоп и целта му бе високият дъб. Шана буташе кобилата с колената си първо от едната, след това от другата страна, все още с надеждата, че ще може с тази хитрост да спечели време. Конят пръхтеше и се вдигаше на предните си крака поради тази необичайна обноска и макар че Шана не постигаше никакво забавяне с това, то поне бе удовлетворена, като виждаше как се изпъва до граница на търпимост юларът в ръката на Гейлърд.
Гората обграждаше сега похитител и похитена. Шана позна пътеката, която едва вчера я отведе към котловината при хижата на Рурк. В свитото й сърце мъждукаше надежда, че Гейлърд не предполагаше, че мястото, където смяташе да завлече плячката си, е възможно най-несигурното.
Дълбоко в гората, щом започна изкачването, Гейлърд спря. Той доближи коня си до този на Шана и извади кърпата от устата й. Шана се изплю, за да освободи устата си от противния вкус на ленената кърпа.
— Сега може да викате, съкровище, колкото си искате. Толкова дълго и толкова силно, колкото желаете — изсмя се той. — Тук няма да ви чуе никой. А освен това естествено не ми беше приятно да знам, че красивото ви лице се крие още зад тази кърпа.
— Радвайте се, милорд — каза Шана, усмихвайки се любезно, — вашият край наближава. В утробата си нося детето на Рурк и той ще ви преследва до смърт. И други мъже преди вас, които искаха да ме отнемат от него, не надживяха с много престъплението.
Гейлърд я погледна изненадано в лицето, след това се засмя пъшкайки.
— Вие носите детето му. Колко трогателно. Но смятате ли, че това ще промени намерението ми. Мислете каквото искате, мадам, но внимавайте. И преди всичко, съобразявайте се с настроението ми, тогава може би ще се отървете. Никой не ни преследва. И никой не знае по кой път сме тръгнали.
— Рурк ще дойде! — Убедената усмивка на Шана не се промени.
— Рурк! — изпухтя презрително Гейлърд.
Той сбута коня си напред и се помъчи да тегли кобилата по-бързо нагоре. С коленете си обаче Шана непрекъснато нареждаше на кобилата да спира. Беше едно боричкане, подобно теглене на морско въже. Напредваха много бавно. А тайното злорадство помагаше на Шана да забрави миговете на страха си.
Майорът скочи и попита почти ядосано:
— И как така сте толкова сигурен, че сър Гейлърд е този, който е убил жена ви?
Джейми Конърс изведнъж загуби самоувереността си.
— Е, аз… — и се обърна към Рурк.
Рурк разбра, че той самият е причината, поради която човекът не иска да говори.
— Не се стеснявайте, говорете открито, човече! — напираше Рурк. — Достатъчно дълго чакаме. Няма да предявя обвинение срещу вас, майорът е съгласен с мен, че вашият разказ ще доведе до изясняване на още по-голямо престъпление — едно злодеяние, което и вие бихте искали да се преследва.
— И така — започна Джейми бавно, — жена ми и аз си бяхме измислили една малка хитрост. Тя се държеше любезно с мъжете и ги водеше в стаята си, след това им сипваше тайно един прах в чашата. И щом мъжете задрямваха, ние им пребърквахме джобовете. Никога не взимахме много. Оттук малка торбичка, оттам някакво бижу. Насилие — побърза той да прибави — никога не сме използвали.