— Но как така знаете, че е бил сър Гейлърд?
— Веднага ще стигна дотам. И идва този момък — той кимна към Рурк — и заспива в леглото й. Отмъквам му кесията и някои други неща и заключвам всичко в нашето ковчеже. Ние всъщност пестяхме, за да се върнем в Шотландия. И почти бяхме събрали достатъчно. Сега, разбира се, изчезна всичко. Не му стигна, че я уби — открадна и нашите спестявания, спечелени с упорит труд. — Шотландецът съвсем явно имаше трогателно наивна представа за чужда собственост.
Рурк извади пръстена и го показа на шотландеца.
— Ще познаете ли това отново?
Джейми гледа Рурк дълго. Накрая даде колебливо сведение.
— Да, да — него тя ви го взе. Вие го носехте на верижка на врата. Моята жена, бог да я прости, намери това нещо за много хубаво. Такъв красив пръстен тя самата не притежаваше. Добра жена беше тя, трудолюбива и вярна. — Той се изсекна високо и си избърса носа с долната страна на ръката. — Тъгувам за нея. Честна. Такава няма да намеря никога вече.
— Стигнете най-после до сър Гейлърд — напомни му майорът грубо.
— Стигам! — каза шотландецът печално. — Веднага! Имайте само малко търпение. И така, момъкът лежи в кревата, ние сме прибрали нещата и сме ги скрили. Изведнъж се чука на вратата. Но сега има нещо друго! Не трябва да ме видят. Защото имаме и втора хитрост, с която действаме, за да изкопчим от по-заможни господа малко пари, като им кажем, че детето е тяхно и като ги заплашим, че ще кажем на семействата им. Със сър Гейлърд постъпихме точно така. Първо, той страшно се ядоса, сър Гейлърд, когато жена ми му каза, че ще каже на баща му, който е толкова високопоставен лорд. И така, сър Гейлърд седи пред вратата и иска да говори с жена ми. Аз изчезвам долу отпред през вратата и отново в кръчмата, където си поръчвам на тезгяха една или две бири, тъй като трябва да чакам, докато си излезе отново сър Гейлърд. Е да, той идва най-накрая. Виждам го и до днес, нахлупил голямата си фина шапка ниско над очите, за да не го познае никой в кръчмата, него, финия господин. Чакам още малко, докато изпия бирата си, след това излизам и се вмъквам отново в стаята на жена ми. И я виждам, че лежи, навсякъде кръв, тя е мъртва. А мистър Рурк лежи все още там, в леглото, мълчи като риба, не беше помръднал нито един негов мускул, откакто бях излязъл. Той лежеше под завивката, жена ми беше хвърлила още една завивка отгоре му, за да не го види сър Гейлърд. Но какъв е този благородник, който намерил нашето ковчеже и просто си го отнесъл след всичко това, което ни стори. Вътре имаше малко състояние, мога да се закълна. И всичко, което ми бе останало, имах от кесията на мистър Рурк.
Рурк се засмя мрачно.
— И това също беше едно малко състояние!
Шотландецът поклати глава.
— Беше ми страшно необходимо. Трябваше да преследвам лорда. И за това отиде всичко. Държах под око багажа му, преследвах фрегатата, с която отплува от Лондон.
Старият Джордж Бошан хвана майора за ръката.
— Що се отнася до мен, чух достатъчно. Смятам, че ще поставите стража около къщата. Сър Гейлърд несъмнено ще се върне скоро. Ако не се върне, трябва да го потърсим.
Рурк тръгна към вратата.
— Моля господата да ме извинят, на първия етаж трябва да оправя една врата. — Той събра инструментите и дървените парчета, а милите братски закачки на Натаниел го следваха по стълбите нагоре. Рурк влезе на пръсти през полуотворената врата, за да не събуди Шана. Той остави инструментите си на масичката и хвърли поглед на леглото.
А то бе празно.
Погледът му прелетя през стаята и отново обратно към леглото, но писалището с хартията му бе убягнало. Рурк се приближи и в следващия миг яростният му вик огласи цялата къща. Той се спусна по стълбите, вземайки по три стъпала наведнъж, нахлу в салона и хвърли в скута на Трейхърн смачкания лист.
— Той я е отвлякъл! — крещеше той, почервенял от яд. — Подлецът ми е откраднал моята Шана.
Гласът на мисис Амелия, твърд и заповеднически, успокои вилнеещите му сетива.
— Рурк! Стегнете се! Така няма да успеете да помогнете на Шана.
Рурк поклати глава, като че да се съвземе, и сега забеляза, че Натаниел бе стиснал ръката му, докато баща му вземаше от вече не така непокорните ръце оръжието, към което бе посегнал лекомислено. Той се върна към действителността и макар че факелът на яростта му бе изгаснал, в стомаха му гореше все така леден огън.
На Питни, който го наблюдаваше, Рурк напомни жаден за мъст хищник; Питни бе във висша степен облекчен, че дивата ярост този път не бе отправена към него, защото сега беснеещият Рурк не бе окован. Глупакът, който бе разбудил този лъв, би направил добре, ако си плюе здраво на петите.