Гейлърд се опитваше да я вразуми.
— Не съм жесток, мадам, а вие сте извънредно красива. Трябва само да ми окажете малко благоволение и тогава ще видите, че и моето сърце е милостиво. Не искам нищо повече, освен това — да споделя с вас един миг на наслада.
— Наслада би била за мен, сър — подигра му се нежният й глас, — да не ви видя никога повече.
— Нахалница! Вие сте безпомощна! — крещеше той и се изправи на стремената. — Вие сте в моите ръце и ще правя с вас това, което искам!
Шана прикри ужаса, който я обзе, и се изсмя презрително.
— Как ще стане това, господине? Във влажната гора? Ще си изцапате одеждите.
— Никой няма да дойде, за да ви спаси! — беснееше той.
Тя каза нежно, като на болно дете:
— Рурк ще дойде!
Гейлърд се закани с пистолета пред нея:
— Тогава ще го убия!
Страхът, който изпитваше, почти надделяваше и тя заговори само за да не се разтрепери устата й:
— Разказах ли ви вече, сър, че Рурк е прекарал доста време при диваците, че е научил техните хитрости, техните трикове? Той е спечелил дори тяхното уважение. А тогава е бил още почти дете. А казах ли ви също така, сър, че може да броди като сянка през горите, без да помръдне и едно листенце? Разказах ли ви, сър, че е отличен стрелец? А когато е раздразнен, удря като дивак наоколо си. Наистина — той е дивак!
Тя се изсмя с глас.
— Пиратите биха могли да ви го потвърдят — ако бяха останали живи. Даже те се страхуваха от него. Знам със сигурност: Рурк ще дойде.
Думите й бяха изречени почти като шепот, но ядосаха благородника още повече. Той дръпна, ругаейки, юздата, кобилата се изправи на задните си крака. Шана с огромно усилие се задържа на гърба й, като луда се вкопчи в гривата на коня. Пред хижата Гейлърд дръпна конете назад, те спряха в галоп и кобилата едва не се прекатури. Гейлърд успокои конете и слезе. Той развърза торбата с провизиите и я хвърли в хижата. След това си разтъпка краката, изпъна мускулите си, протегна се и едва след това благоволи да се погрижи за Шана. Развърза първо въжетата на единия крак, след това приклекна под кобилата от другата страна, за да освободи и там крака. Но се бавеше, а пръстите му заопипваха по безсрамен начин нежния й глезен и се насочиха по-нависоко. Шана затаи дъх. Всеки момент щеше да открие камата.
Изведнъж двамата дочуха тропот на копита в изхода на долината. За миг между дърветата проблеснаха сивият жребец и тъмнокафявият ездач. Сърцето на Шана възликува, сълзи на радост замъглиха погледа й. Но тя се бе зарадвала твърде рано, защото Гейлърд грабна пушката. Той се засмя вътрешно, когато опъна ударника и преметна пушката на седлото на коня си. Взе на мушка мястото, където свършваше пътеката в последния завой.
Във всеки случай той обърна гръб на Шана, а това бе една от много грешки, които бе допуснал в живота си. Когато копитата ехтяха по-близо и ездачът бе стигнал почти на завоя, Шана повдигна крак и с всички сили ръгна кобилата в слабините. Като изцвили високо, Джезабел се опита да отбегне удара и при това движение Гейлърд попадна без дъх между двата коня. Мускетът отхвръкна във въздуха като изпусната стрела и падна, описвайки широка дъга, в храсталака — точно в момента, когато Рурк галопираше на гърба на Атила по завоя.
Кобилата почувства силен удар между ребрата и се изправи на задните си крака, Гейлърд залитна между двата коня и се опитваше да си поеме въздух. Той погледна нагоре и видя огромен сив жребец, с червени очи, издути ноздри, прилепнали уши, устремен към него. Този беснеещ кон бе възседнат от един мъж, който му се стори като всяващ ужас дух на отмъщението.
Гейлърд забрави за пушката си. Железният юмрук на страха обхвана гръбнака му. Той издърпа брутално Шана от кобилата, избута я към хижата, блъсна я вътре. Шана беше все още с вързани ръце, тя се олюля по пода и падна на леглото. Гейлърд скочи веднага след нея в хижата и затръшна вратата. Той тъкмо искаше да грабне тежкото резе, когато цялата врата заедно с пантите и ключалката изскочи от рамката и полетя с трясък върху него.
Рурк бе скочил от коня с краката напред и в отскока му имаше още част от скоростта на галопа. Краката му бяха полуизтръпнали, но той се претърколи през рамо, скокна и бе готов за бой.
— Елате тук, подлецо! — просъска той. — Ако желаете жена ми, ще трябва първо да ме убиете с голи ръце! Този път няма конюшня, която да запалите!
Гейлърд не бе мекушав мъж и сега се бореше за живота си. Той отхвърли тежката врата от себе си, скочи и попипа с ръка за пистолетите си, които вече ги нямаше, защото бяха вън под копитата на конете. Благородникът едва-що бе осъзнал тази загуба, когато Рурк го нападна. В отговор на ругатнята на Рурк от устата на Гейлърд изхвръкна вик на ярост. Сега Билингсхъм най-сетне можеше да влезе в открит двубой с този роб, който му беше трън в очите още от първия момент. С тъп удар двамата мъже сблъскаха гърди в гърди, ръцете се вкопчиха една в друга, изпитвайки силата на противника.